5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 879
С., 28.09. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на23 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2353/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община [населено място] чрез процесуален представител Р. К. против въззивно решение № 35 от 12.02.2015г. по в. гр. дело № 464/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което [община] е осъдена да заплати на Л. Д. Г. още 10 000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 19.02.2011г. на основание чл. 49 ЗЗД, заедно със законна лихва от 19.02.2011г. до окончателното плащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – каква е правната квалификация на искове за обезщетение за вреди настъпили вседствие на ПТП причинено от препятствие (нарушена пътна настилка) на пътното платно; коя е пасивно легитимираната страна по искове за обезщетение за вреди настъпили вседствие на ПТП причинено от препятствие на път от републиканската пътна мрежа в чертите на града; предвид задължението на Агенция „Пътна инфраструктура” по чл. 30, ал. 1 ЗП да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, възложител ли е Агенцията по смисъла на чл. 49 ЗЗД при наличие на сключено споразумение по чл. 48 ППЗП. Жалбоподателят представя съдебни решения на Русенски районен съд, едно решение на Русенски окръжен съд и решения на Ямболски районен съд с посочен статус на актовете – влязъл в сила, като поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с посочената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” С. чрез юрисконсулт Надежда Ц. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответникът Л. Д. Г. чрез пълномощник адв. Д. С. Г. адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че представената съдебна практика разглежда случаи по искове за вреди, по които Общината не е конституирана като ответник, поради което не може да се прави аналогия по поставените правни въпроси с приетото по представените съдебни решения и изводите на съда направени с обжалваното решение. Изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят поставя въпроса за пасивната материалноправна легитимация на Общината да отговоря по предявения иск на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, като поддържа, че отговорността за настъпилите вреди от ПТП вседствие нарушена пътна настилка (дупка, която не е била маркирана) е на собственика на пътя като част от републиканската пътна мрежа – Агенция „Пътна инфраструктура”, на когото със закон е възложено да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища (чл. 30, ал. 1 ЗП). Намира, че правната квалификация на иска следва да бъде по чл. 50 ЗЗД за вреди причинени от вещи.
По поставените правни въпроси с обжалваното решение съдът, като е извел разликата между исковете по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД в смисъл, че при първия има виновно поведение на лице, което отговоря по чл. 45 ЗЗД, а при втория отговорността е обективна и вредата се причинява от качествата и свойствата на веща, е приел с оглед изложеното основание и заявения петитум на иска, че се претендира обезщетение от виновно неотсраняване на дупка на пътя и неизпълнение на задължение за ремонт и поддръжка на пътя с правна квалификация на спорното материално право по чл. 49 ЗЗД. Относно отговорността на първия ответник [община], съдът е посочил, че когато възложителите на работата са двама, то по чл. 49 ЗЗД отговоря възложителят, който организира, ръководи и контролира работата. При наличието на категорични доказателства, че [община] със свои работници извършва ремонта и поддръжката на пътя, организира, контролира и ръководи работата, в чиито участък е станало ПТП е прието, че материално отговорен за причинените вреди по чл. 49 ЗЗД е първият ответник [община].
Тези изводи не влизат в противоречие с П. № 17/1963г., според което, ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата пред увредения е по чл. 45 ЗЗД. С постановлението е въведено и правилото, че когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, отговорността за непозволено увреждане се понася от предприятието, под чийто контрол и организация се извършва работата, като от значение е и същността на сключения договор.
Тезата на жалбоподателя поддържана и чрез поставените правни въпроси е, че Общината не носи отговорност за претърпените вреди, тъй като пътят, на който е станало произшествието е част от републиканската мрежа и отговорността е за собственика на пътя – вторият ответник Агенция „Пътна инфраструктура”, като се позовава на чл. 30, ал. 1 Закон за пътища, според който агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В ал. 3-та от разпоредбата е предвидено, че агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, при условията и по реда определен с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „в” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата – общините имат задължение да организират дейността по поддържане на републиканските пътища в границите на градовете, като Агенция „Пътна инфраструктура” участва във финансирането. Видно от доказателствата по делото такава договореност е постигната със С. протокол от 28.09.2010г., според който – организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането на републиканските пътища в чертите на [населено място] се извършват от Общината (чл. 4/1/). Пътно транспортното произшествие е станало в урбанизираната територия на републиканския път – на изхода от [населено място], посока С., на [улица], където колата на ищеца попада на голяма дупка без поставен знак за препятствие на пътя. Макар в мотивите на решението посочените разпоредби да не са цитирани, правните изводи се явяват съобразени със закона приложен от съда точно към установените по делото факти. Както се посочи съобразена е и съдебната практика на ВС.
Представената от жалбоподателя съдебна практика на районни съдилище и Русенски окръжен съд не дава основание за констатиране на противоречие по поставените правни въпроси с приетото в обжалваното решение – решенията са постановени по регресни искове по чл. 213 КЗ срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, по които Общината не е била страна ответник, което изключва възможност за аналогия между съдебните спорове. Решението, по което Общината е била ответник по регресния иск е приключило с отхвърлянето на иска.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати на адвокат Д. С. С. от Г. адвокатска колегия като пълномощник на Л. Д. Г., освободен от заплащане на държавни такси и разноски, съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 Закона за адвокатурата и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 12.02.2015г. по в. гр. дело № 464/2014г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на адвокат Д. С. С. от Г. адвокатска колегия с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.2, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. като пълномощник и процесуален представител на Л. Д. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ