4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София 03.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3239/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 64 ОУ „Ц. ”, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Д., срещу въззивно решение №1047 от 18.02.2014 г. по гр. дело № 6940/2013 г. на Софийския градски съд, с което частично е отменено решение от 08.02.2013 г. по гр.дело №1529/2011 г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на И. Б. К. сумата 59 666.66 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на М. Й. К., настъпила вследствие на трудова злополука – пътнотранспортно произшествие на 16.01.2008 г., заедно със законната лихва от 14.01.2011 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 22 712.90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода 16.01.2008 год. – 14.01.2011 г.; на Т. И. Б. сумата 57 773.62 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на М. Й. К., настъпила вследствие на трудова злополука – пътнотранспортно произшествие на 16.01.2008 г., заедно със законната лихва от 14.01.2011 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 21 992.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода 16.01.2008 г. – 14.01.2011 год. и на Б. И. Б. 58 074.84 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на М. Й. К., настъпила вследствие на трудова злополука – пътнотранспортно произшествие на 16.01.2008 г. заедно със законната лихва от 14.01.2011 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 22 106.96 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода 16.01.2008 год. – 14.01.2011 г. Въззивният съд е приел за установено, че ищците са законни наследници /съпруг и деца/ на М. Й. К.. За периода 01.09.1989 г. – 16.01.2008 г. тя е работила по трудов договор при ответника по исковете на длъжност „учител по трудово и изобразително изкуство”. На 16.01.2008 г. придвижвайки се по обичайния път от основното си място на живеене към местоработата си е била блъсната от лек автомобил, вследствие на която е получила черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми и е настъпила смърт. Злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в разпореждане № 9184/14.02.2008 г. г. на С. по чл. 60, ал. 1 КСО, имащо материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО. Ето защо за ответника е възникланоло задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС №4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства в конкретния случай са претърпените от ищците болки и страдания, свързани с душевните мъки и емоционален стрес от внезапната смърт на техния близък човек, отношенията между починалата и нейните съпруг и деца, изпълнени с взаимна обич и привързаност, грижите и любовта между тях, последиците от загубата върху емоционалното и психичното състояние на ищците. Прието е, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията за неимуществени вреди е по 60 000 лв. за всеки от ищците.
Ответниците по касационната жалба И. Б. К., Т. И. Б. и Б. И. Б., всички от [населено място], не са заявили становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, както и за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ППВС №4/68 г. и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1047 от 18.02.2014 г. по гр. дело № 6940/2013 г. на Софийския градски съд Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при сходни случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Съобразена е и постоянната съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора правни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1047 от 18.02.2014 г. по гр. дело № 6940/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.