О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
С., 09.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ : Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдия Б. ч.гр.д. № 6855/2014 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. С. [населено място], подадена чрез адвокат Н. М., срещу определение № 2101 от 15.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2038/2014 г. Пловдивския окръжен съд. С това определение е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 15.04.2014 г. по изп.дело № 501/2011 г. на ЧСИ П. И. с район на действие Пловдивски окръжен съд, с което е върната жалба вх. № 32963 от 28.11.2013 г.
В изложение да допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса свързан с редовността на частната жалба. Жалбоподателят твърди, че по този въпрос е необходимо допускането на касационно обжалване, тъй като обжалвания съдебен акт бил постановен в отклонение от трайната съдебна практика относно редовността на частната касационна жалба, решава се противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата А. Бузи К. – Б. в писмен отговор на частната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е формулиран правен въпрос, който да е значение за изхода на делото. По същество поддържа, че атакувания съдебен акт е правилен.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е неоснователно.
Допускането до касационно обжалване по чл.274, ал.3 ГПК е възможно доколкото обжалваният съдебен акт съдържа отговор на правен въпрос, за който е налице някоя от предпоставките по т. 1-3 на ал. 1 на чл.280 ГПК. В случая поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос свързан с редовността на частната касационна жалба не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на Гражданско-процесуален кодекс вменяват на въззивния съд изцяло задължението по проверката редовността на жалбите. В процеса на администриране на подадената Т. С. частна жалба срещу разпореждане на частния съдебен изпълнител същата е оставена без движение до представяне на необходимия брой преписи от нея и приложенията за останалите страни, както и за представяне на доказателства за внасяне на съответните такси. В указания от съда срок нередовностите не са били отстранени, поради което частната жалба е върната.
При посочените данни следва, че страната не е изпълнила указанията на съда и са били налице основания за връщане на частната жалба като нередовна. Приетото от въззивния съд не е в отклонение от трайната съдебна практика установяваща, че съдът е длъжен да извършва проверка по редовността на жалбата, като при констатирана нередовност указва същата да бъде отстранена в срок. При неотстраняването й следва нейното връщане. В случая окръжният съд е констатирал нередовностити, както и че същите не са били отстранени и е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането на въръщане, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. След като съдът е съобразил установената практика, а процесуалният закон е ясен и практиката по прилагането му е последователна, то поставеният от жалбоподателя въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2101 от 15.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2038/2014 г. Пловдивския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: