О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София, 5.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1933 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. К. от гр. П., област Т. , чрез пълномощника си адв. Ц от АК- Т. , против решението от 24.08.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, в частта му, с която е оставено в сила решението от 11.07.2003 г. по гр.д. № 17554/2002 г. на Софийския районен съд, 51 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Г. М. К. срещу М. на о. и н. – гр. С., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ за сумата 3170,43 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица поради незаконно уволнение. С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ, и същите са уважени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката Г. М. К. твърди, че постановеното от въззивния съд решение е в противоречие със съдебната практика, основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, във връзка с което представя влязло в сила решение от 05.07.2002 г по гр.д. № 463/2002 г. на Софийски градски съд,ВК, ІІ- В отделение. Не е точно формулиран правен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие със съдебната практика, но с оглед даденото разрешение в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, че Върховният касационен съд може да го уточни и конкретизира, а именно кой е пасивно легитимиран по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – М. на о. и н. или училището, чийто директор е била ищцата-касатор.
Ответникът по касационната жалба М. на о. и н. , чрез пълномощника си гл. експерт юрист Р. В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба, но не изразява становище налице ли са основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344,ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че с оглед задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното му решение по делото, въпреки че ответникът МОН не е работодател на ищцата, той е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените конститутивни искове по чл. чл. 344,ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, тъй като с тях се оспорват последиците от правно действие на държавен орган, действал от свое име с ефект за учреждението-работодател. В тази част въззивното решение не е обжалвано от МОН и е влязло в сила. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предмет на касационното обжалване, отново съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, дадени в същото решение, въззивният съд е приел, че по отношение на паричния иск за обезщетение поради принудителна безработица, МОН не е материалноправно легитимиран да отговаря, тъй като не е работодател на ищцата, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ.
По поставения по-горе материалноправен въпрос, а именно кой е пасивно легитимиран по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – М. на о. и н. или училището, чийто директор е била ищцата-касатор, е налице задължителна съдебна практика с оглед разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК – съдебни решения, постановени по чл. 290 ГПК, а именно : решение № 675 от 29 септември 2009 г. по гр.д. № 3* за 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че не авторството на самото волеизявление, довело до възникване, съответно прекратяване на трудовото правоотношение сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 КТ, а закона като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност. С разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ е възприет единен критерий, относим при определяне на страните в трудовия спор за всички случаи. Трудовата връзка възниква между работника или служителя и предприятието, в което работи, независимо, че трудовия договор е подписан от висшестоящ орган – чл. 61, ал. 2 КТ.
Въззивното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният иск на жалбоподателката с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 3 170,43 лв., е съобразено с тази задължителна практика на ВКС, която сочи като пасивно материалноправно легитимирано училището, а не М. на о. и н. , поради което не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. След като по поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.08.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 5* от 09.10.2009 г. на Г. М. К. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: