O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София, 18.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 709 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1971/24.04.2009 година на ЗКПУ”Е”с. Николаево, Плевенска област, заявена чрез адв. В срещу Решение Nо 163 от 24.03.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 990/2008 година на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Р Nо 139 от 03.10.2008 година по гр.д. Nо 517/2008 година на РС Плевен и е постановено ново, с което предявените установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ на З. ‘Единство” с. Н. за признаване правото на собственост на стопанска сграда- склад за съхранение на зърно, построен в имот пл.Nо 06331, в землището на с. Н. с площ 3 499 дка и за отмяна по реда на чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ на констативен НА Nо 14/2006 година , са отхвърлени като неоснователни.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационната жалба на Д. Д. съдържа изложението на основанията за допустимост до касационно обжалване по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в обстоятелствената си част, като кооперацията жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. В, мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т. 2 като поддържа , че са налице две противоречиви решения на районния и окръжен съд по делото, с коренно противоположни изводи както по отношение на фактите , така и на правните изводи
По делото има подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация, с който се излагат съображения за неоснователност на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за данъчните оценки на стопанската сграда -2 545.70 лв.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения с противоречива практика-а именно това на първата и това на втората инстанция по настоящото дело , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с решението на районния съд , по същото дело.
Релевираният матераилно правен въпрос –за правните и фактически основанията да се признае на една кооперация право на собственост по отношение на имущество, придобито при разпределение земеделска земя и инвентар на бившите член кооператори в ТКЗС, е получил различно правно разрешение от районния и от въззивния съд.
За да отмени решението на първата инстанция по уважение установителен иск за собственост, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото, обратното на първата инстанция е приел, че процесната стопанска сграда не е била сред имуществата,собственост на бившето ТКЗС , които са били обект на разпределение по Протокол 1/1995 година и участвалата ЗК ”Е” не е получила такова имущество , а получените сходни обекти с инв.Nо 348 и 395 не са идентични с процесния недвижим имот.
Наличието на противоречиви от гл.т. на постановения краен правен резултат решения – на районния, първостепенен съд и на окръжен – въззивен съд по едно и също дело, с коренно противоположни изводи на съдилищата по отношение на фактите и техните правни последици ,, не попада под приложното поле на основанията за допустимост на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Касае се до решаването по същество на дело, който правен спор , като краен резултат, може да бъде разрешен по силата само на едно единствено решение на последната разгледала го по същество съдебна инстанция. Само противоречивото разрешаване на сходни хипотези от различни по степен или еднакви по степен съдилища, но по различни дела, може да обуслови наличие на основания по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1971/24.04.2009 година на ЗКПУ”Е”с. Николаево, Плевенска област, заявена чрез адв. В срещу Решение Nо 163 от 24.03.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 990/2008 година на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: