О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 10.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1851 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника В. П. М. против Решение № 1021 от 18.05.2016г. по в.т.д.№ 1716/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решението по т.д.№ 4907/2012г. на СГС, VІ-10 състав, с което по иск, предявен от синдика на [фирма] /н/, на основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ сключеният между несъстоятелния длъжник и ответника договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №2/07.12.2009г.
В касационната жалба се поддържат касационните основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – на разпоредбата на чл.56,ал.3 ГПК, тъй като касаторът като въззивник не е бил призован за съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания в предписания от закона едноседмичен срок, поради което е бил лишен от възможност да участва в делото. Поддържа се, че нарушението на материалния закон и необосноваността се изразяват в отсъствие на предпоставка на уважаването на иска по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ – увреждане на кредиторите, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че продажбата уврежда масата на несъстоятелността Искането е за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане на САС или постановяване на ново решение за отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправни въпроси: 1/Съставлява ли процесуално нарушение решаването на делото от въззивния съд при нарушаване на разпоредбата на чл.56,ал.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решението по гр.д.№ 1024/2011г. на 3 г.о. на ВКС; 2/ Налице ли е редовно призоваване по смисъла на чл.56,ал.3 ГПК, ако на страната не са връчени призовка, съобщение или други книжа по делото, същата не е уведомена в предходно съдебно заседание за провеждането му, а е узнала за датата на съдебното заседание по друг /неофициален/ ред. Посочената допълнителната предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие е аргументирано с липса на „изрична и ясна съдебна практика“, както и че законът не е дал „изричен отговор на този въпрос“, т.е. налице е „нужда от развитие на правото“. 3/ Следва ли да се приеме, че е спазен чл. 56,ал.3 ГПК и следва ли да се дава ход на делото, когато страна дори да е узнала за датата на заседанието в предвидения в тази разпоредба срок, не е получила в този срок подлежащите на връчване от съда съдебни актове и книжа, с които същата следва да се запознае преди заседанието с оглед своевременно организиране на защитата. Допълнителната предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е обоснова по идентичен начин.
В писмен отговор синдикът на [фирма] /н/ счита искането за допускане на касационното обжалване за неоснователно. Оспорва и твърденията в касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на М., в която е направено доказателствено искане за допускане на „повторна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, които са били поставени на тройната техническа експертиза, назначена от първоинстанционния съд”. С подробно аргументирано Определение № 1251 от 12.04.2016г. съставът е оставил без уважение доказателственото искане и е насрочил делото за открито заседание да 11.05.2016г. За тази дата изпратената до въззивника призовка е била върната в цялост. За да даде ход на делото САС се е позовал на приложената на л.22 молба вх.№ 6349 от 28.04.2016г. от процесуалния представител на М. – адв.А.Я., с която е било поискано издаване на незаверен препис от определение № 1251 от 12.04.2016г. /цитирано като номер и дата на постановяване/ и с копие от отговора на въззивната жалба; пълномощникът е посочил, че цитираните книжа не са връчени, а делото е насрочено за 11.05.2016г. Съставът на въззивния съд е посочил е, че от съдържанието на тази молба може да се направи извод, че страната е редовно уведомена за заседанието. С постановеното по делото решение е прието за установено въз основа на двете приети пред СГС съдебно технически експертизи, че продажната цена по процесния договор /70 800лв. при данъчна оценка 70 784лв./ е значително под реалната пазарна стойност на имота към момента на сделката /съгласно заключението на едноличната СТЕ 108 360лв., а съгласно тройната – 99 850лв./. С това е обоснован изводът, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/, като същевременно е отчетено, че тя е извършена между свързани лица – ответникът В. М. е брат на едноличния собственик на капитала на дружеството продавач. Счетено е, че са налице предпоставките на чл.647,ал.1, т.6 ТЗ.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия процесуалноправен въпрос, тъй като отсъства допълнителната предпоставка на която касаторът се позовава. Въззивната инстанция е изложила логични съображения, че след като на 28.04.2016г. пълномощникът на страната е заявил, че делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2016г., няма как гарантираната в чл.56,ал.3 ГПК възможност тя да бъде призована най- късно една седмица преди заседанието, да не е спазена. Поради това изключена е възможността обжалваното решение да е в отклонение от разрешението, дадено от състав на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 1024/2012г. Следва да се посочи, че видно от контролния лист, преди 28.04.2016г., на 25.04.2016г. и друг пълномощник на касатора – Д. П. /пълномощно на л.19/ се е запознал с делото, към което се е намирало и с определението от 12.04.2016г.
Вторият въпрос е идентичен на първия като и по него отсъства въведената допълнителна предпоставка. Приложното поле на касационното обжалване, поддържано в хипотезата на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК предпоставя аргументирана обосновка защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практиката. Позоваването на решението по гр.д.№ 1024/2012г. на ІІІ г.о на ВКС оборва тезата на касатора за „липса на изрична и ясна съдебна практика“, и че законът не е дал „изричен отговор на този въпрос“. „Нужда от развитие на правото” не изпълва съдържанието на правното основание за допускане на касационното обжалване в разглежданата хипотеза.
Третият въпрос е некоректен, тъй като при поставянето му касаторът въвежда условие, предпоставена необходимост от връчване на страната на съдебни актове и книжа, с които същата „следва да се запознае преди заседанието с оглед своевременно организиране на защитата”. От материалите по делото е видно, че към датата на депозиране на молбата от 28.04.2016г., пълномощникът на касатора е запознат с постановеното и пришито към делото определение по чл.267,ал.1 ГПК като е цитирал неговия номер и дата на постановяване, т.е. искането е било да получи съдържанието му на хартиен носител. Касаторът не посочва каква възможност за предприемане на процесуални действия за защита са осуетени от „невръчването на съдебни актове и книжа”. Наред с това процесуалният закон не предвижда връчване на препис от отговора на въззивната жалба, каквото искане също се съдържа в молбата. По съображения, аналогични на тези по втория въпрос неаргументирано е приложното поле на въведената от касатора допълнителна предпоставка.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна разноски за настоящото производство – адвокатски хонорар 2 798лв. , чието изплащане е удостоверено с бордеро от 07.09.2016г. По делото е приложено разрешение на съда /Определение от 11.06.2013г. по т.д.№ 1143/2010г. на СГС, ТО, VІ-9 състав по чл.660,ал.2 ГПК, с което на синдика на [фирма] /н/ е разрешено да упълномощи адв. Л. Г. за осъществяване на процесуално представителство във връзка с попълване масата на несъстоятелността/.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1021 от 18.05.2016г. по в.т.д.№ 1716/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Осъжда В. П. М. да заплати на [фирма]/н/, [населено място] сумата 2 798 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: