О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София 12.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. № 3575 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Ю. К., срещу разпореждане № 1980/10.11.2015г. постановено по в. т. д. № 57/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната, поради неизпълнение на указанията за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметката на ВКС частната му жалба против разпореждане № 1666/18.09.2015г. на Пловдивски апелативен съд, за връщане на касационната жалба срещу въззивно решение, постановено по чл.247 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, тъй като е постановено по вече приключило дело, съответно неправилно, поради непосочване на IBAN на сметката на ВКС и неправилно приложение на разпоредбата на чл.694, ал.2 ТЗ.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК въззивно решение, с което се допуска очевидна фактическа грешка в частта за разноските на постановеното във въззивното производство решение по чл.694 ТЗ, по което ищец е жалбоподателя, К. К.. Касационната жалба е върната, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности по жалбата, което разпореждане е предмет на обжалване с частна жалба. Последната е върната, поради неизпълнение в срок на указанията на съда за представяне на вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, като молба с искане по чл.63, ал.1 ГПК, която е оставена без уважение.
Определението е правилно.
Не е налице твърдяното от частния жалбоподател „приключване на делото”, тъй като същият е сезирал съда с касационна жалба срещу решението по чл.247 ГПК /в частта за разноските/, а след това и с частна жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба, чието връщане, поради невнасяне на държавна такса, е предмет на обжалване в настоящото производство.
Съгласно чл.694, ал.2 ТЗ, при предявяването на установителен иск по чл.694 ТЗ не се внася предварително държавна такса, като ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. С разпоредбата на чл.694, ал.2 ТЗ е въведено изключение от принципа на чл.73, ал.3 ГПК за предварително внасяне на държавна такса за правораздавателната услуга, като отговорността за разноските, включваща и заплащане на държавната такса, е обусловена от изхода на спора, предмет на исковата молба. Следователно, ако спорът по същество, предмет на иска по чл.694 ГПК вече е разрешен с влязъл в сила акт, липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.694, ал.2, изр.1 ТЗ и се прилага правилото на чл.73, ал.3 ГПК.
В конкретния случай, спорът по същество е разрешен окончателно с влязло в сила решение, с което предявеният по чл.694 ТЗ от частния жалбоподател иск е отхвърлен, поради което по отношение на частната жалба на ищеца – жалбоподател не намира приложение правилото на чл.694, ал.2, изр.1 ТЗ и същият дължи заплащане на държавна такса по частната жалба към момента на подаването й, съобразно чл.73, ал.3 ГПК. С оглед изложеното, твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл.694, ал.2, изр.1 ТЗ е неоснователно.
Апелативният съд е дал изчерпателни указания за внасянето на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева по сметката на ВКС, за представянето на вносния документ и за последиците от неизпълнение на указанията в определения за това срок, поради което невнасянето на таксата е основание за връщане на частната жалба по чл.275, ал.2 вр. чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. При даване на указания за заплащане на държавната такса по жалба по сметка на горестоящия съд липсва задължение на долустоящия съд за посочване на IBAN на сметката на другия съд, адресат на жалбата.
Предвид изложеното, разпореждането на Пловдивски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното настоящият състав на Първо търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1980/10.11.2015г. постановено по в. т. д. № 57/2015г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.