О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 13.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1173/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Спенсъл Б. и Р. Ламорна Б. – граждани на Великобритания, чрез адв. С. С. – САК срещу Решение № 343 от 23.02.2016 г. по т.д. № 2497/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 326 от 19.02.2015 г. по т.д. № 773/ 2013 г. на СГС, постановено по иск на А. Спенсъл Б. и Р. Ламорна Б. срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по чл. 694 ал. 1 ТЗ, и е прекратено производството по делото, с оплакване за неправилност. Жалбоподателите сочат, че е неправилна съдебната практика, на която съдът е основал решението си – Р.№28/ 26.05.2015 г. по т.д. №4569/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., което противоречи на Р.№ 155/13.10.2011 г. по т.д.№652/2010 г. на ІІ т.о. Обосновават, че спорът им с оспорилия вземанията им кредитор [фирма], е решен с определението по чл. 692 ТЗ, а сега спорът им е с длъжника, защото в производството по несъстоятелност се установяват и оспорват единствено вземания спрямо длъжника. Критикуват приетото от въззивния съд, включително и въз основа на Р.№28/26.05.2015 г. по т.д.№4569/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., като излагат, че в правната теория е безспорно разбирането, че кредиторът, оспорил прието от синдика вземане, не е пасивно легитимиран по положителен установителен иск за установяване на вземане, съображения за което излагат и при съпоставяне разпоредбите на ГПК и чл. 694 ТЗ, като считат, че ако беше правилно приетото от въззивния съд, чл. 694 ТЗ би указал изрично, че решението има сила не само спрямо оспорващия кредитор-ответника, но и спрямо всички кредитори, които не са били страна в процеса. Като заключават, че пасивно легитимиран ответник по иска е единствено длъжникът по вземането, поради противоречива съдебна практика: Р.№28/26.05. 2015 г. по т.д. №4569/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№155/13.10.2011 г. по т.д.№652/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. – искат производството по делото да се спре, като се приложи чл. 292 ГПК до приемане на съответното тълкувателно решение от ВКС,ТК;обжалваното решение да се отмени и изцяло да се уважи иска.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено решение и е върнато делото за ново разглеждане по иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане по иска на ищците срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по чл. 694 ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че имат срещу ответника вземания за главница, със законната лихва и за неустойки за забава за периода 02.10.2007 г. – 17.01.2012 г. за изпълнение на задължението за предаване фактическата власт върху обещания за продажба имот и за изпълнение задължението за прехвърляне вещните права върху имота. Изложени са съображения, че за легитимацията на страните по иска по чл. 694 ТЗ не се съдържат разпоредби в специалния закон, затова същата следва да се изведе от общите изисквания за установителните искове по чл. 124 ал. 1 ГПК и когато е налице спор не само между страните по делото, но и с трети лица по правоотношението, активно легитимиран да предяви УИ е всеки, чието право се засяга от правото, предмет на УИ, а пасивно легитимиран е този, който оспорва правото, предмет на УИ. Съдът е посочил, че за определяне на ответника е от значение и интересът от УИ – искът трябва да е насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване и неоснователна претенция са предизвикали правния спор и с това нуждата от защита. По съображения, че претенциите на ищците имат за предмет вземания срещу ответника, но спорът за съществуване на основната част от тези вземания е с кредитора [фирма], по повод на чието възражение по чл. 690 ал . 1 ТЗ съдът по несъстоятелността е изключил тези вземания от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692 ал. 4 ТЗ, съдът е заключил, че ищците нямат правен интерес от предявяване на установителния иск само срещу ответника, но и срещу посочения кредитор и неучастието на последния в спора по чл. 694 ТЗ, когато е участвал в спора по чл. 692 ТЗ, нарушава принципа за равнопоставена процесуална защита – налице е задължително необходимо другарство – Р.№28/26.05.2015 г. по т.д.№4569/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Опр.№ 419/17.07.2015 г. по ч.т.д.№1462/2015 г. на ВКС, І т.о. Съдът е дал указания при новото разглеждане на делото да се отстрани нередовност на исковата молба, и указания за разглеждане на исковете в заявената поредност.
С оглед изложеното и от доводите в касационната жалба, може да се приеме, че ищците формулират решен от въззивния съд въпрос: кой е пасивно легитимиран ответник по иска по чл. 694 ал.1 ТЗ – само длъжникът по вземането или и оспорващият вземането кредитор – по който твърдят, че е налице противоречива практика на отделни състави на ВКС – неправилната съдебна практика, на която съдът е основал решението си – Р.№28/ 26.05.2015 г. по т.д. №4569/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и правилната – Р.№155/13.10.2011 г. по т.д.№ 652/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
По въпроса кои са легитимираните ответници по положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ, предявен от кредитор, чието вземане е изключено с определение на съда по чл. 692 ал. 4 ТЗ от списъка на приетите от синдика вземания; и от значение ли е материалното правоотношение, което е предмет на установителния иск, от което произтича вземането, е постановено от ВКС на основание чл. 274 ал. 1 т. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр.№419/17.07.2015 г. по ч.т.д.№1462/2015 г. на І т.о., в което е прието, че пасивно легитимирани по иск с правно основание чл. 694 ал. 3 ТЗ, предявен от кредитор с изключено от списъка на синдика вземане с определение на съда, постановено по реда на чл. 692 ал. 4 ТЗ, когато вземането е изключено по възражение на друг кредитор, направено по реда на чл. 690 ал. 1 ТЗ, са длъжникът и подалият възражението кредитор, които са необходими задължителни другари в производството по установителния иск. Ако подалият възражението кредитор не е бил конституиран в първоинстанционното производство, въззивният съд следва да обезсили решението, като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане с участие на необходимия другар.
С постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№28/26.05.2015 г. по т.д. №4569/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. при служебна проверка за допустимост на обжалвано въззивно решение по иск за установяване на съществуването на вземане на кредитор с изключено вземане по възражение на друг кредитор, ВКС е приел, че постановените две инстанционни решения без участието на възразилия кредитор, са недопустими, обезсилил ги е и е върнал делото за ново разглеждане с участието и на кредитора, подал възражението по чл. 690 ал. 1 ТЗ. Изложени са съображения, че предявеният по реда на чл. 694 ал. 3 ТЗ иск от кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 ал. 4 ТЗ, е за установяване съществуването на вземането на ищеца срещу длъжника в производство по несъстоятелност;че материалноправната легитимация на страните в конкретното правоотношение и процесуалноправната легитимация на участващите в производството по чл. 692 ТЗ страни, предопределя и страните в производството по иска по чл. 694 ал. 1 ТЗ – спорът в исковото производство следва да се развие с участието на кредитора, претендиращ вземането, длъжника в несъстоятелност и кредиторите, участници в спора в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692 ТЗ; при предявен положителен установителен иск, ако синдикът е приел вземането на кредитора, но друг кредитор е подал възражение по чл. 692 ТЗ и съдът е одобрил списъка, като е изключил вземането, приемайки възражението за основателно, ответници по предявения иск са длъжникът и кредиторът, подал възражението; възразилият кредитор е задължителен необходим другар на длъжника в производството по установителния иск, инициирано следствие възражение на оспорващия вземането кредитор, поради което същият следва да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение с оглед на предхождащото иска определение на съда на чл. 692 ал. 4 ТЗ.
С вззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане за конституиране и на възразилият кредитор [фирма], поставените въпроси са решени в изложения смисъл, с което въззивният съд се е съобразил с посочената съдебна практика – не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Към тези въпроси няма отношение посоченото от жалбоподателя Р.№155/13.10.2011 г. по т.д.№ 652/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. по въпроса за процесуалните права на синдика да представлява длъжник, намиращ се в производство по несъстоятелност, по заведен иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 343 от 23.02.2016 г. по т.д. № 2497/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: