О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място] ,15.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седми февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 937 / 11 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. В. против постановеното от Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав , решение № 1019 / 23.06.2011 год. по гр.д.№ 679 / 2011 год., в частта в която е отменено първоинстанционното решение на СГС по гр.д.№ 956 / 2008 год. и вместо това са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] Холдинг, с правно основание чл.286 от ЗЗД вр. с чл.244 ал.4 ТЗ , за присъждане на възнаграждение по договор за възлагане на управление от 27.07.2006 год. , над размера от 72 040,48 лв. и до пълния предявен размер от 172 571,43 лева и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ,обезщетение за забава , съизмеримо с мораторна лихва за периода 27.09.2007 год. – 25.02.2008 год. , над размера от 4 434,84 лв. до претендирания размер от 10 515,74 лева .
К. излага доводи за касационни основания за обжалване на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК , свързани с нарушение на материалния закон и необоснованост .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК навежда доводи за мотивиране основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК .
Ответната страна не е подала отговор .
Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ отделение констатира, че жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна , в преклузивния срок по чл. 283 ГПК,отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт .
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане възнаграждение по договор за възлагане на управление, сключен на 27.07.2006 год. между [фирма] Холдинг и К. И. В. , в качеството му на член на Съвета на директорите на дружеството. С договора е уговорено годишно мениджърско възнаграждение в размер на 2,5 % от годишната печалба на дружеството, преди облагане с корпоративен данък / чл.16 /. За предходен период между страните е бил в сила друг договор за възлагане на управление , сключен на 3 октомври 2005 год. , с договорено в същия помесечно възнаграждение .Спорът между страните , предмет на въззивното решение, се концентрира до начина на определяне дължимото възнаграждение по договора от 27.07.2006 год. , за 2006 год., предвид датата на сключването му и тълкуването на клаузата на чл. 16 . Съдът е приел, че като обвързващ страните в периода от сключването му на 27.07.2006 год. до 31.12.2006 год. , при липса на изрична клауза придаваща му обратно действие , считано от началото на 2006 год. , договорът предпоставя размера на дължимото възнаграждение за 2006 год. да бъде определен пропорционално на календарното време от годината, в което ищецът е бил натоварен с функциите на изпълнителен директор . Противното съдът е приел , че би довело до неоснователно обогатяване, като в този смисъл е тълкувал волята на страните , залегнала в чл.16 . С оглед този си извод е редуцирал дължимото възнаграждение , съответно обезщетението за забава в изплащането му, пропорционално на времето на действие на договора през 2006 год. .
Съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставя правен въпрос,от значение за изхода на делото ,обусловил решаващите изводи на съда , да се явява разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика ,обхвата на която е посочен в т.2 от ТР. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя правния въпрос , обуславящ изхода на конкретното дело да се явява от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото , каквото значение , съгласно т.4 на ТР №1 / 2010 год. , ще е налице когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването , с оглед изменения в законодателството и обществените условия / точно прилагане на закона / и за създаване съдебна практика по прилагане на непълна, неясна или противоречива правна норма или осъвременяване на така създадена практика, с оглед промяна в законодателството и обществените условия.
По приложението на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касаторът формулира три материално – правни въпроса , относими към извършеното от въззивния съд тълкуване на чл.16 от договора . С оглед правомощието си да уточни и конкретизира поставения въпрос , предоставено му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав намира, че първият и вторият от тях се отнасят до следното : Допустимо ли е да се тълкува волята на страните , когато клаузите на сключения помежду им договор ясно я установяват . Сочи решението противоречащо на ТР № 9 / 03.01.1964 год. по гр.д.№ 129 / 63 год. на ОСГК.
Съобразените от съда предпоставки за допустимостта на тълкуването на чл.16 от договора , не се явяват в противоречие , а съответстват на задължителна съдебна практика , дала отговор на така поставения въпрос , поради което не е налице допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.3 от ГПК . Съгласно решение № 81 / 07.07.2009 год. по т.д.№ 761 / 2008 год. на І т.о. на ВКС , постановено по реда на чл.290 от ГПК , на тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД подлежи неясната договорна клауза и тази по която е налице спор между страните , като съдът при тази своя дейност , обективно следва да се съобрази с изявената , а не предполагаема воля на страните и не може да променя нейното съдържание . Същото и в решение № 167 / 26.01.2012 год. по т.д. № 666 / 2010 год. , на ВКС, ТК, Първо отделение , постановено по реда на чл.290 от ГПК – с тълкуването не може да се подменя изявената воля на страните . Доколкото между страните действително съществува спор относно тълкуването на чл.16 от договора , във връзка с определяне размера на дължимото възнаграждение , с оглед периода на действие на договора , въззивният съд не е процедирал в разрив с горецитираните решения – задължителна съдебна практика – като предвид насрещната престация на ищеца по договора и в съответствие с „добрите нрави „, е приложил критерий , визиран в нормата на чл.20 от ЗЗД . Правилността на изводите му не може да обуслови правни въпроси по допускане на касационното обжалване . ТР № 9 / 03.01.1964 год. по гр.д.№ 129 / 1963 г. на ОСГК , постановено по реда на чл.52 ал.1 от ЗУС /отм./ не съставлява задължителна съдебна практика, по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК . Въпросите , свързани с период на приложимост на разпоредбите на договора преди фактическото му сключване , по начало са неотносими към правния спор . Такъв довод не е навеждан от касатора – ищец в процеса , нито въззивният съд е обусловил решаващите си изводи с отговор на този въпрос . Периодът на действие на договора за 2006 год. , като безспорен , е предмет на коментар единствено с оглед определяне размера на дължимото възнаграждение, пропорционално спрямо годишната печалба на дружеството .
Изложението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК сочи формулировка на няколко въпроса , чието разглеждане касаторът твърди в принос към точното прилагане на закона и развитието на правото : елементи на договор за поръчка или на договор за изработка съдържа договора за възлагане на управление; в какво съотношение е договора за възлагане на управление спрямо трудовия договор ; възможно ли е уговаряне на резултатно възнаграждение за управителя и подлежи ли на коригиране с оглед различни критерии, като напр. реално прослуженото време / какъвто е настоящия случай / ; приложими ли са разпоредбите за предварително изпълнение по чл.242 ГПК по отношение този вид договори . Формулировката на първите два въпроса е твърде обща и непозволяваща свързване с конкретен правен аргумент на съда , обосноваващ решаващите му изводи , обвързани с тълкуването и приложението на конкретна правна норма . Въпросът „ допустимо ли е договаряне на резултатно възнаграждение „ не е предпоставил изобщо спор. Отговорът на въпроса за допустимостта на пропорционалното му определяне , на база реалния период на действие на договора предполага извод за правилността на решението на съда , основан на договореното между страните, установените по делото факти и обстоятелства , вкл. тълкуване действителната воля на страните, извършено от съда . Правните въпроси следва да са относими към правните аргументи на съда по приложението на закона и съобразяване с практиката , а не към правилността на преценката му досежно релевантните факти . Позоваването на приложена от съда неправилна квалификация на договора , като договор за изработка , не може да се приеме за основателно, доколкото почива на факта на еднократното упоменаване от съда нормата на чл.266 ЗЗД / вероятно техническа грешка в изписването на чл.286 ЗЗД / , но при изрично словесно обосноваване с приложимостта на правилата на договора за поръчка и съответствие на постановеното с тях . Относно тази специфика на договора за възлагане на управление – като съдържащ елементи на договор за поръчка – е налице непротиворечива съдебна практика, вкл. задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 вр. с чл.290 от ГПК. В този смисъл : реш. № 646 от 28.04.2010 год. по т.д.№ 431 / 2009 год. на І т.о. на ТК ; реш. 216 / 09.09.2010 год. по т.д.№ 693 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС .
С оглед гореизложеното , искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно , поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 679 на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение, 2 състав , постановено на 23.06.2011 год. по гр.д.№ 679 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :