О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място] , 15.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1388/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.Образувано е по подадена от М. Д. Д. частна жалба срещу разпореждане от 08.04.2016г. по в.ч.гр.д.№3574/2015г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу определение №2819 от 13.10.2015г. по същото дело,поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности .
В частната жалба не са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, освен направеното твърдение,че жалбоподателят е внесъл молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите и не е бил уведомен от съда дали молбата му е уважена или не. В частната жалба е направено искане делото да не се разглежда от никой състав на ВКС. Въпреки дадени указания на Председателя на Търговска колегия на ВКС, частният жалбоподател не е посочил друг компетентен да разгледа частната му жалба съд,а е отбелязал в допълнителна молба,че е „принуден да се откаже от водене на всички дела в съдебната система“,поради изпълнявана от съдиите „поръчка на мафията“.На жалбоподателя са дадени изрични указания да посочи оттегля ли частната си жалба,но в последващата молба със сходно съдържание не е даден категоричен уточняващ отговор.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите с внесена дължима държавна такса,поради което я намира за допустима.
Искането за отвод не следва да бъде разглеждано.Същото е направено общо по отношение на всички съдии от ВКС,не е обосновано с конкретни обстоятелства,обуславящи приложение на някое от основанията на чл.22 ГПК по отношение на всеки от членовете на съдебния състав.Такива обстоятелства по преценка на състава и не са налице. От друга страна липсва друг равен съд,който би бил компетентен да се произнесе по депозираната частна жалба,поради което такова априори направено искане за отвод,се възприема като направено с цел настъпване на последици,които впоследствие да биха се квалифицирали като отказ от правосъдие.
Доколкото в депозираните допълнително молби се съдържа изявление,че жалбоподателят е „принуден да се откаже от водене на всички дела“,което въпреки указанията на Председателя на Търговска колегия не е конкретизирано като изрично оттегляне на частната жалба, настоящият състав намира,че дължи произнасяне по нея.
Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна. Видно от данните по делото, върнатата с атакуваното разпореждане частна касационна жалба вх.№14354/03.11.2015г. на Д. е била подадена срещу предходно определение на САС №2819/13.10.2015г. по същото дело.С разпореждане от 04.11.2015г. САС,като е констатирал нередовности по частната касационна жалба, е указал на жалбоподателя да отстрани същите. В дадения му за това срок с молба от 24.11.15г. жалбоподателят е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията,по която с разпореждане от 03.12.15г. САС се е произнесъл положително, продължавайки срока до 23.12.15г. Съобщение за това разпореждане не е изпращано на жалбоподателя. В рамките на този срок /а и по-късно – до датата на постановяването на атакуваното разпореждане – 08.04.16г./ нередовностите в частната касационна жалба не са били отстранени.
С оглед така констатираните обстоятелства настоящият състав на ВКС Първо търговско отделение намира разпореждането за връщане на частната касационна жалба за правилно и законосъобразно. По въпроса дали съдът е задължен да съобщава на страната разпореждането си по чл.63 ГПК е налице трайна съдебна практика, постановена по други аналогични случаи /така напр. определения по чл.274 ал.2 ГПК №202/02.04.15г. по ч.т.д.№1032/15г. на ВКС,първо т.о., №417/27.06.14г. по ч.т.д.№1906/14г. на второ т.о. на ВКС/,включително задължителна такава по чл.274 ал.3 ГПК – определение №408/28.05.2012г. по ч.т.д.№339/11г. на второ т.о. на ВКС и определение №34/22.01.14г. по гр.д.№7739/13г. на второ г.о. на ВКС.С тази практика последователно и безпротиворечиво се приема,че определението по чл.63 ГПК не се съобщава на страната,поискала продължаването на срока,тъй като съдът дължи своевременно разглеждане на молбата; самият акт за продължаване на срока не подлежи на обжалване; продълженият срок тече от изтичане на първоначалния , съгласно чл. 63, ал.2 ГПК, а страната е длъжна сама да следи за произнасянето по молбата.
Атакуваното разпореждане на САС е съобразено с тази практика – съдът не е бил длъжен да изпраща съобщение на частния жалбоподател,с което да го уведомява за продължаването на срока.Тъй като до изтичането на продължения срок указаните нередовности не са били отстранени, връщането на подадената частна касационна жалба е постановено правилно и законосъобразно и като такова разпореждането следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.04.2016г. по в.ч.гр.д. №3574/2015г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.