О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място], 17.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 686/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. А. С. от[населено място] срещу решение № 82 от 12.04.2010г., постановено по в.гр.дело № 87/1010г. на Х. окръжен съд, в частта, с която не са уважени исковете му за сумата от 7 959 лв., представляваща стойността на частите и труда за монтирането им и за сумата от 399.64 лв., представляваща стойността на монтираните от него части. Решението на въззивния съд, с което уважен искът му за сумата от 1007.36 лв. е влязло в сила. Оплакването му се свежда до неправилно приложение на чл.208, ал.3 и чл.209 КЗ. Счета, че след като са предвидени в КЗ и в Общите условия на договора за застраховка “Каско” хипотези, при които застрахователят може да отремонтира катастрофиралия автомобил в избран от него сервиз, негова е отговорността за качеството на извършения ремонт. Позовава се и на наредба №24/8.03.2006г. и на условията на договора, според които след приключване на ремонта автомобила да предаден на застрахованото лице след съставянето на приемателно-предавателен протокол, какъвто в случая не е съставен. Счита, че след като в договора няма уговорка, недопустимо е повредените части на автомобила да бъдат заменени с части втора употреба, вместо с нови части. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че въззивният съд не е приложил правилно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, не е направено пълно и едновременно тълкуване на КЗ, Общите условия по договора застраховка “Каско” и не е съобразен доказателствения материал по делото. Представя опр. 36 по т.д. 517/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., опр. №526 по т.дело №159/ 09г. на ВКС, ІІ т.о., опр. № 149 по т.д. № 627/08г. на ВКС, ІІ т.о. Заобиколена е разпоредбата на чл.209 КЗ като не е приложена правилно и се е приело, че задължението, което се вменява с нея на застрахователното дружество е изпълнено, въпреки съществуващите категорични доказателства за противното. Като основание за допустимост е посочен чл.280, ал.1, т.3 ГПК – липсата на съдебна практика по приложението на този нова разпоредба.
Ответникът [фирма] – София не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове по чл.208, ал.1 и чл.209 КЗ за сумата от 10 000 лв., представляваща равностойността на дефектирали части и агрегати, за поставяне /монтиране/, боядисване и разноски по извършени от ищеца ремонти, съобразно направена с допълнителна молба от 16.06.2009г. индивидуализация, ведно с лихви и разноски. Обезщетението се претендира на основание сключен договор застраховка “Каско” за 2008г. и настъпило на 16.08.2008г. ПТП. Въззивният съд е присъдил на ищеца сумата от 1007.36 лв. за некачествено извършен ремонт от доверен на застрахователя сервиз. В останалата част, с която са отхвърлени исковете, решението е потвърдено. Съдът приема, че ремонта, извършен от избрания от застрахователя сервиз, отговаря на изискването на методическите указания на Наредба №24 от 8.03.2006г., а заменянето на повредените части с такива втора употреба е предприето при установени за това стандарти. По отношение на останалите констатирани от застрахованото лице недостатъци на ремонта, приема съдът, а именно невъзможност да бъде поставен капака над кутията с предпазители и релета, искът не се уважава, защото липсват доказателства за направени разходи от ищеца за възстановяването им.
Настощият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК. Общото твърдение, че съдът не е направил пълно и едновременно тълкуване на КЗ, Общите условия по договора за застраховка “ Каско” и не се е съобразил с доказателствата по делото, не съставлява излагане на конкретен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая касаторът изразява несъгласие с преценката на доказателствата от съда и от крайния изход на делото по предявените от него искове, които оплаквания, с оглед на изрично посочените критерии за достъп до касация в чл.280, ал.1 ГПК, могат да бъдат преценявани само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а основания за това липсват. Касаторът не само не е посочил общото основание за достъп до касация / формулиране на материалноправния и /или процесуалноправе въпрос/, но не е налице и допълнителната предпоставка по т.2. Представените с изложението определения на ВКС , постановени по реда на чл.288 ГПК не формират задължителна за съдилищата съдебна практика по приложението на материалния закон. Отделно от това, в определение №36 по т.дело №517/2008г. и определение №526 по т.дело № 159/2009г. съставите на ВКС, ТК са приели, че размерът на обезщетението, което дължи застрахователя по застраховка “ А.” се определя с оглед на конкретните клаузи на договорите за застраховка и конкретните доказателства по делото, а доколко направената от съда преценка е правилна, това е въпрос по съществото на спора и правилността на обжалвания съдебен акт, а не до основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С определение № 149 по т.дело № 627/2008г. на ВКС, ТК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по правен въпрос, различен от този по настоящото дело – за приложимия подзаконов нормативен акт при определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания от касатора материалноправен въпрос : заобиколена е разпоредбата на чл.209 от КЗ като “не е приложена правилно и се е приело, че задължението, което се вменява с нея на застрахователното дружество е изпълнено, въпреки съществуващите категорични доказателства за противното”, при липса на съдебна практика по приложението на нормата. В случая няма конкретно формулиран материалноправен въпрос по който да се произнесъл съда и неговото решаване да е от значение за правилното приложение на закона, както и да е от значение за развитието на правото, а изложената формулировка отново се отнася до несъгласието на жалбоподателя до крайния резултат по делото.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за достъп до касация, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №82 от 12.04.2010г. постановено по в.гр.дело №87/2010г. Х. окръжен съд, гражданско отделение в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: