О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
София, 17.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
К. ВЛАХОВ
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1747 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1751 от 1.03.2018 г. на Б. Н. П. и А. Н. Б. чрез пълномощника им адвокат Ц. З. против определение № 236 от 12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 79 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Б. Н. П. и А. Н. Б. срещу определение № 984 от 12.12.2017 г. по гр.д. № 374/2016 г. на Районен съд-Костинброд за отхвърляне на молбата и за изменение на постановеното по същото дело определение за прекратяване от 28.08.2017 г. в частта относно разноските.
Ответникът по частната касационна жалба К. П. К. не е изразил становище в настоящото производство.
Частна касационна жалба е подадена е от легитимирана страна с правен интерес да обжалва постановеното въззивно определение, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, обжалваното определение попада в предметния обхват на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано по искова молба за делба на Б. Н. П. и А. Н. Б. против К. П. К., която е оттеглена преди първото по делото заседание, в което делото е прекратено и ответникът е поискал присъждане на направените разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Приел е, че и в тази хипотеза приложизи к7ъм начина за определяне на отговорнотта за разноски, са общите процесуални правила и ответникът на общо основание /чл.78, ал.4 ГПК/ има право на разноски, щом е поискал тяхното присъждане. Изложил е съображения, че чл.355 ГПК, уреждащ правилото, че разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им /а разноските, които са направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, остават за сметка на страните/, в случая не намира приложение, тъй като до прекратяване на производството по делото се е стигнало поради предприето именно от ищците дейс9твие на разпореждане с предмета на спора, независимо от становището на ответника.
Жалбоподателите не са формулирали правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на някоя от хипотезите на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, но наведените от тях доводи са свързани с приложението на чл.355 ГПК, като са развити съображения за противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Соченото основание не е удостоверено, тъй като тълкуването по всички посочени актове на ВКС е дадено в производства, по които е постановено решение по допускане, респ. извършване на съдебна делба, а не в хипотеза като настоящата, в която липсва произнасяне по съществото на спора, а делото е прекратено поради оттегляне на иска след като на ответната страна е връчен препис от исковата молба.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 236 от 12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 79 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ