О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София, 18.04.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1045 по описа на Върховния касационен съд за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на В. В. Ч. от [населено място], чрез адвокат Е.. Д., против въззивното определение от 3.02.2016 год. по ч. гр. д. № 71/2016 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определението от 4.01.2016 год. по гр. д. № 2949/2015 год. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по отношение конституиране на ответниците по предявените от жалбоподателя искове.
Жалбоподателят се позовава най-общо на неправилното разделяне на производството по делото, като счита, че самостоятелен иск срещу ответника Г. Т. не е предявен, поради което и производството срещу него е недопустимо. На това основание претендира и недопустимост на обжалваното въззивно определение.
От друга страна поддържа неправилно прекратяване на производството срещу този ответник след разделянето му в отделни производства срещу останалите ответници с оглед изпълнение на указанията на съда, идентични с тези, дадени по другите производства, по отношение на които е прието същите да са изпълнени.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
Изложението на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК се съдържат в самата частна касационна жалба, като жалбоподателят е формулирал правни въпроси, произнасянето по които счита да са обусловили извода на въззивния съд за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд поради неотстраняване на нередовности в исковата молба. По приложението на чл. 70, ал. 3 ГПК при липса на данъчна или пазарна оценка на спорното право се позовава на задължителна съдебна практика /опр. 82 по ч. гр. д. № 48/2014 год. І г. о., опр. 82 по ч. гр. д. № 2327/2014 год. ІІ г. о./, приемаща, че при затруднение за ищеца да посочи цената на иска към момента на предявяването му, същата се определя приблизително от съда, а след окончателното й определяне се решава въпросът и за държавната такса. Относно непредставяне на скица от кадастралната карта към исковата молба и дали това е нередовност на същата или се касае до непълнота на доказателствата е налице позоваване на противоречие с определение № 464 по ч. гр. д. № 455/2010 год. ІІ г.о., в което е прието, че индивидуализацията на имота съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. В този смисъл са и определенията на ВАпС по две от останалите разделени производства по първоначалната искова молба.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 ГПК въззивният съд приел, че неколкократно даваните указания към ищеца, сега жалбоподател, за отстраняване на констатираните нередовности в нея не са изпълнени от него с подаваните уточнителни молби. Нещо повече, в същите ищецът е поддържал и противоречиви твърдения, които не могат да обосноват редовност на предявения срещу ответника Т. иск. Част от тези нередовности, предмет на указанията на съда за отстраняването им, са били и липсата на скици на имотите, както и на удостоверения за данъчната им оценка с оглед определяне цената на иска, респ. внасяне на дължимата държавна такса. Поради това и горните поставени в изложението правни въпроси са релевантни за извода в обжалваното определение, но не изчерпват съображенията на съда за неотстраняване на нередовностите в исковата молба по иска срещу ответника Т.. Самият ищец счита, че самостоятелен иск за собственост срещу него не е предявен, а е настоявал конституирането му наред с останалите ответници, в полза на които същият се е разпоредил с процесните апартаменти /което е индиция за наличие на данъчна оценка на имотите, указанието в който смисъл не е изпълнено/. Производствата по исковете срещу тях са разделени с акт на първоинстанционния съд, който не е предмет на настоящето производство. Поради това и останалите поставени от жалбоподателя три въпроса относно процедирането на съда по разделяне на производствата срещу останалите ответници и последващите процесуални действия по тях по отношение страните и висящността им, не са относими към настоящето производство и не могат да обосноват наличие на релевираното основание за допускане на касационно обжалване.
По релевантните в случая въпроси за редовността на исковата молба, проверката на същата, неотстраняване на нередовностите в исковата молба, въпреки дадените указания, при което законът предвижда връщането й, тъй като не е възможно да се проведе исково производство, произнасянето на въззивния съд не е в противоречие както със закона, така и с утвърдената съдебна практика, в т. ч. и представената задължителна такава. Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, нито е налице и вероятна недопустимост на въззивното определение за допускане на касационно обжалване на това основание.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от В. В. Ч. от [населено място], чрез адвокат Е.. Д., частна касационна жалба против въззивното определение № 95 от 3.02.2016 год. по ч. гр. д. № 71/2016 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.