О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 19.02.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2906/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П. от [населено място] срещу решение № 711 от 27.03.2019 г. по т. д. н. № 89/2019г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав решение № 1983 от 05.10.2018 г. по т. д. № 1469/2018 г., е отхвърлена подадената от касатора молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Д. – Ер“ Е., [населено място].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, тъй като вземанията му към него, придобити по договор за цесия с трето за спора лице – „Б. Т.“ Е., не произтичат от търговска сделка, а са вземания за разноски по приключили съдебни производства. Според касатора, решаващият състав не е отчел, че само едно от двете заявени в молбата по чл. 625 ТЗ вземания, а именно – вземането за сумата 1 707 лв., за което е издаден изпълнителен лист № 689 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 486/2011 г. на Пещерски районен съд, е за съдебни разноски, докато вземането за сумата 1773 лв., за което е издаден изпълнителен лист № 652 от 16.11.2015 г. по ч. гр. д. № 207/2011 г. на Пещерски районен съд, не е за разноски, а е по издаден обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК за връщане на суми по допуснато предварително изпълнение по посоченото дело, след като предявеният от „Д. – Ер“ Е. срещу „Б. Т.“ Е. иск по чл. 422 ГПК е отхвърлен с влязло в сила решение по гр. д. № 112/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд. В касационната жалба се твърди, че доколкото предмет на производството по ч. гр. д. № 207/2011 г. на Пещерски районен съд е сумата 1 750 евро, платена като депозит по договор за наем от 01.11.2004 г. между „Д. – Ер“ Е. и „Б. Т.“ Е., то както вземането за сумата 1 773 лв. по обратния изпълнителен лист, така и вземането за сумата 1 707 лв. – разноски по делото, представляват вземания по търговска сделка и във връзка с изпълнението на тази сделка, поради което за доказана следва да се счете активната материалноправна легитимация на техния носител за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника по тях.
В допълнителна жалба вх. № 9729 от 16.05.2019 г. касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се, от една страна, в необсъждане на заявеното във въззивната жалба на „Д. – Ер“ Е. оплакване, че вземането за сумата 1773 лв. не произтича от търговска сделка, и от друга страна – в несъобразяване на данните от определението по ч. гр. д. № 207/2011 г., на основание на което е издаден изпълнителен лист № 652 от 16.11.2015 г. на Пещерски районен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като „случаят засяга особен характер отношения“. Като въпрос, чийто отговор ще е „от значение за точното прилагане на закона“, е поставен въпросът: „Представляват ли вземания на кредитор по търговска сделка по смисъла на чл. 625 ТЗ, присъдените за връщане парични вземания на основание чл. 245, ал. 3 ГПК, за взети в рамките на допуснато по чл. 417 ГПК предварително изпълнение на оспорени парични задължения по търговска сделка, след отхвърлянето на установителния иск по чл. 422 ГПК“.
Освен това, касаторът поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно по съображения, свързани с характера на вземането за сумата 1 773 лв. като такова, произтичащо от търговска сделка.
Ответникът по касация – „Д. – Ер“ Е., [населено място] – не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли молбата на С. П. П. от [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на „Д. – Ер“ Е., [населено място], въззивният съд е приел, че не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, а именно – вземането на подалия молбата кредитор да произтича от търговска сделка. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че претендираните от молителя вземания за сумите 1 707 лв. и 1773 лв., придобити от него чрез договор за цесия от 15.12.2015 г. от цедента „Б. Т.“ Е., не произтичат от търговска сделка и не са свързани с изпълнението на такава сделка, а са вземания за присъдени на цедента съдебни разноски по гр. д. № 112/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, приключило с влязло в сила решение № 177 от 16.04.2014 г., с което е отхвърлен предявеният от „Д. Ер“ Е. срещу „Б. Т.“ Е. иск с правно основание 422 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 1750 евро, представляваща подлежащ на връщане депозит по договор за наем. При преценката за характера на вземанията като такива за съдебни разноски решаващият състав е взел предвид твърденията на самия молител, съдържащи се в отговора на въззивната жалба, както и изрично заявеното от него в съдебно заседание на 13.03.2019 г., че вземанията му за процесните две суми – за сумата 1773 лв. по изпълнителен лист № 652 от 16.11.2015 г. по ч. гр. д. № 207/2011 г. на Пещерски районен съд и за сумата 1 707 лв. по изпълнителен лист № 689 от 27.11.2011 г. по гр. д. № 486/2011 г. на Пещерски районен съд, представляват присъдени на неговия праводател (цедента „Б. Т.“ Е.) съдебни разноски по посочените дела. Освен това, този характер на вземанията е счетен за доказан и от самите изпълнителни листове, а също и от извършената от съдебния състав справка в общодостъпната база данни за постановени решения на Пазарджишки окръжен съд досежно решение № 177 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 112/2014 г. по описа на ПОС.
Въззивният съд е изразил становището, че присъждането на съдебни разноски намира своето основание в закона – чл. 78 във връзка с чл. 81 ГПК и е резултат от развилото се между страните процесуално правоотношение, поради което вземането за разноски не може да се счете за вземане по търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. С оглед на това е направил извод, че молителят не е активно легитимиран по подадената молба по чл. 625 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставеният от касатора въпрос няма характер на обусловил изхода на конкретното дело, доколкото, видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е приел, че вземането за сумата 1 773 лв. е вземане на съдебни разноски, а не вземане, присъдено по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК, т. е. по издаден обратен изпълнителен лист с оглед допуснато по чл. 417 ГПК предварително изпълнение на оспорени парични задължения по търговска сделка, след отхвърлянето на установителния иск по чл. 422 ГПК, в какъвто смисъл е поставеният единствен въпрос. Липсата на произнасяне от страна на решаващия въззивен състав в тази връзка е заявено изрично като оплакване от самия касатор в депозираната от него допълнителна касационна жалба (но без да е формулиран конкретен въпрос), която обаче е подадена извън срока по чл. 283, ал. 1 ГПК и поради това не може да бъде съобразена.
Освен, че поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено. Съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание включва две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, докато в случая, с твърдението, че е „от значение за точното прилагане на закона“, касаторът е заявил само едната от тях. При това, без изобщо да е аргументирал наличието й.
На последно място, с оглед изложеното по-горе, че въпросът за вземането за сумата 1 773 лв. като такова по издаден обратен изпълнителен лист по реда на ч. 245, ал. 3 ГПК, не е бил предмет на обсъждане в атакуваното въззивно решение, не следва да се преценява твърдението за очевидна неправилност на същото, аргументирана именно с посочения характер на това вземане.
По тези съображения касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 711 от 27.03.2019 г. по т. д. н. № 89/2019г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: