О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място], 02.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като изслуша докладваното от съдия Павков ч. гр. д.№ 38 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от П. Т. Т. от [населено място] частна жалба срещу разпореждане № 9618 от 20.10.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1215/2011г., с което е върната частната му жалба срещу определение на същия съд от съдебно заседание на 12.10.2011г., с което е оставено без уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане на инцидентни установителни искове против ответницата С. К. за недействителност на завещанието, от което ответницата черпи права и за установяване несъществуването на процесния недвижим имот с характеристиките – брой помещения, етаж и квадратура, посочени в исковата молба.
Поддържа се от жалбоподателя, че върнатата частна жалба няма характер на касационна такава, тъй като е насочена срещу определение, с което въззивния съд се произнася за първи път по процесуален въпрос. Изложени са съображения, че след изменението на доклада, извършено от въззивния съд, за жалбоподателя възниква интерес от разглеждане на въпроса за съществуването на жилището на втория етаж на сградата, а оспорването на завещанието е направено от него пред първата инстанция, но съдът не се е произнесъл по него. Иска се отмяна на разпореждането и разглеждане на частната жалба от ВКС.
Ответницата по частната жалба С. Л. К. намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 1215/2011г. на Варненски окръжен съд е въззивно, образувано по жалба на ищцата С. К. срещу първоинстанцинното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията й за предаване владението върху имота като част от иска по чл. 108 ЗС. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважена установителната част на претенцията по чл. 108 ЗС относно правото на собственост на ищцата върху имота. Въззивният съд е извършил допълнение на доклада по делото относно твърдението на ищцата, че ответникът владее първи жилищен етаж, разположен над магазините на партера в триетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица], който първи жилищен етаж е предмет на спора. В отговор на това изменение ответникът по иска и по жалбата П. Т. е заявил, че предявява два инцидентни установителни иска: 1/ за установяване недействителност на завещанието, от което ищцата черпи правата си на собственик и 2/ за установяване, че на първия жилищен етаж /фактически втори етаж/ в сградата няма жилище, състоящо се от две стаи, хол, баня и тоалет, което е описано от ищцата в исковата молба. С определение от съдебно заседание на 12.10.2011г. Варненски окръжен съд е оставил без уважение искането за приемане за разглеждане на двата инцидентни установителни иска по съображения, че това е недопустимо в този етап на процеса, решението относно правото на собственост е влязло в сила и предявените искове нямат връзка с допуснатото изменение на доклада.
С обжалваното разпореждане от 20.10.2011г. въззивният съд е върнал подадената от П. Т. частна жалба срещу определението от 12.10.2011г. като е посочил, че то не е от категорията на чл. 274 ГПК, които подлежат на обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира обжалваното определение за незаконосъобразно.
На първо място, действително частната жалба на Т. не е касационна такава, тъй като е насочена срещу акт на въззивен съд, с който за първи път се разрешава процесуален въпрос. Поради това обжалването му е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Отразеното в разпореждането, че се връща частна касационна жалба вероятно се дължи на грешка на съда, която обаче няма отражение върху правилността на акта.
Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които са изрично посочени в закона. Определението, с което не се приема за разглеждане инцидентен установителен иск прегражда по-нататъшното развитие на делото, макар производството продължава по предявените искове. Предявяването на инцидентен установителен иск е форма на осъществяване на процесуална защита в исковия процес, като за страната, която предявява този иск съществува правен интерес в същото производство да се установи със сила на пресъдено нещо спорното право, предмет на инцидентния иск. В този смисъл, ограничаването на правото на защита на една от страните, имаща правен интерес да осъществи защитата си именно чрез предявяването на инцидентен установителен иск, е определение, преграждащо развитието на делото по инцидентния установителен иск, поради което определението, с което не се приема за съвместно разглеждане този иск, подлежи на обжалване по реда на инстанционния контрол, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
По същество, частната жалба против определението, с което се оставя без уважение искането за допускане на разглеждане на инцидентния установителен иск е неоснователна. Искането за приемане на ИУИ е направено във въззивната инстанция, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.212 от ГПК, инцидентен установителен иск се предявява до първото по делото съдебно заседание от страна на ищеца, а ответникът – най-късно с писмения отговор на исковата молба. Пред въззивната инстанция, независимо от това, дали докладът на първоинстанционния съд е бил пълен, страните не разполагат с процесуална възможност да предявяват инцидентен установителен иск, при положение, че по делото пред първата инстанция е изпратен и получен редовно препис от исковата молба и ответникът е дал или е разполагал с процесуална възможност на представи отговор на исковата молба и е проведено редовно първо по делото съдебно заседание. Преклудирането на възможността за предявяването на инцидентен установителен иск в посочените по-горе срокове, води до извод за липса на процесуална възможност за предявяването на този иск пред въззивната инстанция.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 9618 от 20.10.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1215/2011г. за връщане на подадена от П. Т. Т. частна жалба вх. № 32856/19.10.2011г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд-Варна, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.10.2011 г., по гр.д.№ 1215/2011 г., с което е оставено без уважение искането на П. Т. Т. за приемане за съвместно разглеждане на инцидентни установителни искове пред въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.