О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място], 20.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№3125/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] частна жалба срещу определение №220/28.09.2017г. по т.д.№2199/17г. на ВКС,ТК,второ отделение,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №171/04.05.17г. по гр.д.№42/17г. по описа на Софийски окръжен съд и е прекратено производството по касационното дело.В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението на ВКС,основани на съображения за неправилно тълкуване от състава на ВКС на характера на оспорената от дружеството – ищец сделка и определянето й като търговска.
Ответникът по частната жалба Синдикална организация на КНСБ в [фирма] е оспорил същата с доводи за нейната неоснователност и за правилност на направените в постановеното от ВКС определение крайни изводи.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение,като взе предвид доводите на частния жалбоподател и съобрази данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт от категорията на обжалваемите такива,съгласно чл.274 ал.1 т.1 вр. чл.274 ал.2 изр.2 ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от [фирма] с искова молба,насочена срещу Синдикална организация на КНСБ в [фирма],в която са изложени твърдения за сключен между праводателите на страните договор за отдаване под наем на 27 бунгала,административна сграда,столова,барче и гараж от Почивна станция [населено място] и анекс към него,във връзка с който /по причина и с цел постигане предимство за пренаемане на обекта/ е сключен между страните и договор за дарение на парична сума в полза на ответника.С твърдения за нищожност на обещанието за дарение е обоснован петитум за връщане на платената в изпълнение на договора сума. Искът е уважен от първата инстанция.Постановеното от нея решение е отменено по реда на въззивното обжалване и исковата молба е отхвърлена като неоснователна.
Съставът на ВКС,ТК , второ отделение е оставил без разглеждане подадената от [фирма] срещу въззивното решение касационна жалба с мотива,че образуваното исково производство е с характер на търговски спор по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.286 ал.1 ТЗ,доколкото страна по договорите е търговско дружество и съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни.Тъй като е предявен в размер по-нисък от предвидения такъв с разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК,недопускаща касационно обжалване на решения по търговски дела с цена на иска под 20 000 лв.,а същевременно спорът не попада в изключенията,предвидени в същата точка, съставът е намерил касационната жалба за недопустима,поради което и е постановил обжалвания пред настоящия състав правен резултат.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно,а обоснованите в него изводи се споделят от настоящия състав на ВКС,ТК,първо отделение.
Договорът за дарение, по силата на който частният жалбоподател се е задължил да дари на противната страна определена сума пари е сключен в изпълнение на т.3 от анекс към договора за наем,сключен с праводателя на ищцовото дружество,оспорило валидността на дарението. Договорът за наем от своя страна представлява за него търговска сделка,предвид вида на наетите обекти , чието предназначение е свързано с осъществяването на част от предмета му на дейност – „ресторантьорство и хотелиерство; … и експлоатация на заведения за обществено хранене и развлечения; … туристически услуги“.Доколкото договорът за дарение е обвързан с клаузите на договора на наем,той не следва да се разглежда като самостоятелна сделка,а и спрямо него следва да намерят приложение разпоредби на чл.286 ал.1 и ал.3 ТЗ.По аргумент от тази на чл.287 ТЗ правилата,касаещи търговските сделки, се прилагат и по отношение на другата страна по спора. Посочените обстоятелства и дадени законодателни разрешения обуславят неоснователност на доводите на частния жалбоподател,че правоотношението му с противната страна не е възникнало при осъществяване на дейността му по занятие и,че търговското качество на едната от страните не е достатъчно да обуслови търговски характер на сделката.
С разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК законодателят изрично е изключил от касационен контрол въззивните решения,разрешаващи търговски спорове с цена на иска под 20 000 лв.,какъвто е настоящият случай,поради което правилно с атакуваното пред настоящия състав определение на ВКС,ТК,второ отделение касационната жалба е оставена без разглеждане.Същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №220/28.09.2017г. по т.д.№2199/17г. на ВКС,ТК,второ отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.