О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 22.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5996/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. К. и Д. Т. К., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Т., срещу въззивно решение №1501/08.07.2015г. по гр.д. № 1214/2015г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : допустимо ли е произнасяне с решение по иск, с който съдът изобщо не е бил сезиран или с който е бил десезиран; въпросът за наличие на вземане за подобрения, преюдициален ли е спрямо иска по чл.108 ЗС, когато с отговора на исковата молба е направено възражение за задържане; за да се приеме, че е направено възражение, достатъчно ли е да бъдат наведени фактически твърдения, или ГПК предвижда и други изисквания относно предявяването на възраженията. Сочат се решения и определения на ВКС с твърдение, че постановеното им противоречи, като се твърди и наличие на противоречива практика на ВКС.
Ответниците по касация К. Г. С. и Н. С. С., [населено място], оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.12.2014г. по гр.д.№5512/2012г. на Софийския градски съд, с което е прието за установено по иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на С. Т. К. и Д. Т. К., че К. Г. С. и Н. С. С. са собственици на апартамент №21, находящ се в [населено място], в жилищната сграда на [улица], бл. 31 с площ от 133,40 кв.м. /подробно описан/, заедно със склад №4 и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на същия недвижим имот. Въззивният съд е приел, че с договор за попкупо- продажба от 05.04.2006 г., сключен по нот. акт № 83/2006 г., ответниците продали на ищеца по време на брака му с ищцата процесния апартамент № 21. Продавачите не са изпълнили задължението си за предаване владението върху имота на купувачите, като предявили срещу тях иск за прогласяване нищожността на сключения договор като абсолютно симулативен и установителен иск, че купувачите не са собственици на имота. С влязло в законна сила решение на 22.02.2012г. по гр.дело №3538/2007г. на СГС така предявените установителен иск за нищожност на договора и отрицателен установителен иск за собственост са отхвърлени. Ответниците не оспорват обстоятелството, че след датата на сключване на договора са продължили да осъществяват фактическа власт върху имота, с твърдения, че са извършили в същия множество подобрения за да го приведат му в състояние, годно за обитаване. Наведените доводи за симулатвиност на договора за продажба са преклудирани, предвид наличието на влязло в законна сила решение. Релевираните едва във въззивната жалба възражения, че владението на имота се упражнява по силата на валидно сключен договор за наем са преклудирани, тъй като не са заявени своевременно в отговора на исковата молба. Неоснователни са и доводите за недопустимост на първоинстанционното решение, поради непроизнасяне по претенцията за заплащане стойността на направените от ответниците подобрения в имота и упражняване на правото им на задържане върху същия. С определение в съдебно заседание на 14.03.2103г. производството по предявените насрещни исковете с правно основание чл.72 ЗС и чл.55 ЗЗД е прекратено и е постановено отделянето им за разглеждане в самостоятелно производство. Предмет на настоящото производство е единствено предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, по който е налице валидно произнасяне от първоинстанционния съд. В нотариалния акт липсва срок за предаване на владението на имота и по правилото на чл.187 ЗЗД след като липсва уговорен срок продавачът е длъжен да предаде владението върху вещта след покана. В случая на ответниците е връчена нотариална покана на 03.12.2007г. Установено е наличието на трите кумулативни предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск- ищците са собственици на процесния имот при условията на СИО, по силата на соченото придобивно основание, ответниците упражняват владение върху имота без да са доказали наличието на валидно правно основание за това.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Повдигнатите в случая въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд и не обуславят изхода на делото. Въпросът, касаещ допустимостта на решението по иска с правно основание чл.108 ЗС в установителната му част, е неотносим. Въззивният съд не се е произнесъл по предявен като отделен и самостоятелен положителен установителен иск за правото на собственост,макар отрицателният установителен иск за собственост срещу ищците да е бил отхвърлен, а в рамките на заявената претенция по чл.108 ЗС е приел, че ищците са собственици на имота, а ответниците им дължат предаването на владението върху същия. Въпросите за вземането за подобрения и възражението за задържане, в т.ч. как трябва да бъде предявено то, също са неотносими. Те не са включени в предмета на спора пред въззивния съд. Той не се е произнасял по това, дали е надлежно сезиран с възражение за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения. Приел е, че предявеният насрещен иск за заплащане на извършени подобрения е отделен още в първоинстанционния съд за разглеждане в отделно производство.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лева, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1501/08.07.2015г. по гр.д. № 1214/2015г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Т. К. и Д. Т. К. да заплатят на К. Г. С. и Н. С. С. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: