ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 88
София, 23.02. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………. февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 38/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат С. М. като пълномощник на Д. В. М. от гр. А., срещу определение № 3* от 02.12.2008 г. по гр. д. № 148/08 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържа се, че становището за конституиране като страни в делбеното производство на прехвърлителите по договора за дарение е неправилно, и затова, както и поради незаконосъобразност на последвалите процесуални действия на въззивния съд в тази насока, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответницата М. Г. Д. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Производството е делбено, във фазата по допускане делба на наследство от общия на страните наследодател Г, придобил един от делбените имоти – апартамент № 16 в гр. А., ул. “Ш” 20, вх. В, ет. 2, по наследство и дарение, извършено с н. а. № 1346/94 г.
Съделителката Д. М. – ответница, в защитата си по същество срещу иска, е заявила правоизключващото възражение, че дарението е недействително, тъй като прикрива покупко-продажба и това е действителният придобивен способ, определящ и частта на всеки съделител.
Въззивният съд счел, че като страни в делбеното дело следва да участват и прехвърлителите по разпоредителната сделка. Затова с определение № 2* от 20.12.2008 г. оставил делото без движение и указал на ответницата да посочи трите имена и адресите на дарителите.
С обжалваното определение съдът приел, че нередовностите не са отстранени и прекратил делото по претенцията на съделителката по чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно ЗЗД.
Макар правилно да е приел, че искането за прогласяване недействителност на сделката е заявеното като възражение срещу иска, въззивният съд е изискал от ответницата такива процесуални действия, които биха били дължими ако беше предявен иск за разкриване на симулация. По възражението съдът не се произнася с диспозитива на акта, по него не се формира сила на пресъдено нещо и затова и участващите в сделката лица, съответно техните наследници, не стават страни в процеса относно недействителността на договора. По него съдът следва да се произнесе в мотивите на съдебния акт и с оглед на възприетото разрешение по валидността на придобивния способ, следва да определи в решението квотите на съделителите.
Затова като неправилно обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаване на спора по иска за допускане на делба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 3* от 02.12.2008 г. по гр. д. № 148/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: