Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
594_14_opr_274(3)@248(3)gpc_raznoski.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 25.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч.гр.дело N 594 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 вр. чл.248,ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба на Ж. К. Н., Л. К. Н., Е. К. Н. и Х. К. Н. срещу определение № 4718 /20.11.2013 г. по възз. гр.д. № 150 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решение № 4028 /10.10.2013 г. по делото в частта за разноските, като им бъдат присъдени направените разноски и за двамата адвокати, а на Ж. К. Н. разноските за вещо лице.
Насрещната страна Л. Н. Е. не е подал отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в първоинстанционното производство ищците Ж. К. Н., Л. К. Н., Е. К. Н. и Х. К. Н. са упълномощили адв. М. Б., а Ж. К. Н. е упълномощил адв. Р. Б., да ги защитават до приключване на делото във всички инстанции (л.116 и л.117), а във въззивното производство са представени нови договори за правна помощ, с които Ж. Н. е упълномощил само адв. Р. Б., а Л. Н., Е. Н. и Х. Н. са упълномощили адв. М. Б., но Ж. Н. не е оттеглил пълномощното от адв. М. Б., поради което и въззивният съд им е присъдил съдебни разноски само за един адвокат съгласно чл.78,ал.1 ГПК – в размер на 650 лева и 100 лева разноски за вещо лице, за които е приел, че са платени до постановяване на въззивното решение.
Настоящият състав намира следното :
Частната жалба е допустима: подадена е от страни по делото, които имат правен интерес да обжалват определението, подадена е в срок и е редовна.
Частната жалба е основателна:.
Както обосновано е приел въззивният съд във въззивното производство са представени два договора за процесуално представителство : между Ж. Н. и адв. Р. Б. (л.62), в който е отразено уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 650 лева и между Л. Н., Е. Н. и Х. Н. и адв. М. Б. (л.63), в който е отразено уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 650 лева. Двамата адвокати са представили и отделни списъци за разноски само за тази инстанция в размер на по 650 лева за процесуалното представителство на представляваните от тях страни, от които всички претендират присъждане на възнаграждение за по един процесуален представител и по-конкретно Ж. Н. претендира възнаграждение само за адв. Р. Б.. В първоинстанционното производство са представени пълномощни, които важат до приключване на делото във всички инстанции и договори за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение само за първоинстанционното производство. Договорите за процесуално представителство са различни правни сделки от упълномощаването.
При тези факти следва да се приеме, че във въззивното производство Ж. Н., Л. Н., Е. Н. и Х. Н. претендират присъждане на възнаграждения само за тази инстанция и че всяка от страните претендира възнаграждение само за по един процесуален представител – адвокат и че са доказали, че са заплатили възнагражденията, чието присъждане претендират. С оглед изхода от производството във въззивната инстанция и съгласно чл.78,ал.1 и ал.3ГПК и т.1 от т.р. № 6 /2013 г. на ОСГКТК на ВКС въззивният съд е следвало да прецени това искане като основателно.
Изводът, че адв. М. Б. е продължил да бъде процесуален представител на Ж. Н., доколкото няма оттегляне или отказ от пълномощието, е законосъобразен, но т.к. не се твърди, че Ж. Н. е заплатил адвокатско пълномощно на адв. М. Б. за въззивното производство и т.к. Ж. Н. не претендира присъждане на такова възнаграждение, то наличието на упълномощаване не променя извода, че искането на Ж. Н. за присъждане на заплатеното възнаграждение за един адвокат – Р. Б. за въззивното производство, е основателно.
Т.к. само Ж. Н. е заплатил сумата 100 лева за възнаграждение на вещо лице (л.69), то тези разноски следва да се присъдят само на него. Съгласно т.11 от т.р. № 6 /2013 г. на ОСГКТК на ВКС искането за присъждане на внесения след постановяване на въззивното решение остатък от депозита е неоснователно.
Т.к. с определение по гр.д. № 595 /2014 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4028 /10.10.2013 г. по възз. гр.д. № 150 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., то с оглед изхода от това производство изводът за основателността на искането на Ж. К. Н., Л. К. Н., Е. К. Н. и Х. К. Н. по чл.248 ГПК не се променя.
От изложеното следва, че частната жалба е основателна в съответната част, а обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, съобразно изложеното по-горе.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4718 /20.11.2013 г. по възз. гр.д. № 150 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о. и вместо това постановява :
ИЗМЕНЯ решение № 4028 /10.10.2013 г. по възз. гр.д. № 150 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о. в частта за разноските, както следва:
Осъжда Л. Н. Е. да заплати на Ж. К. Н. сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски във въззивното производство, от които 100 (сто) лева за възнаграждение на вещо лице и 650 (шестстотин и петдесет) лева разноски за процесуално представителство във въззивното производство.
Осъжда Л. Н. Е. да заплати на Л. К. Н., Е. К. Н. и Х. К. Н. сумата 650 (шестстотин и шестдесет) лева разноски за процесуално представителство въззивното производство..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.