О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 88
София 25.03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 9/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. С. А. и Е. Х. Г. чрез процесуалния представител адв. К. К. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав № 7135 от 24.10.2013г. по гр.д.№ 9084/2011г., с което е уважен предявеният от С. Н. Д. срещу Н. Д. Д. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ сутеренен етаж с площ от 72 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, антре, малко антре, тоалетна с баня и килер, находящ се в сграда построена в поземлен имот № 2, кв.132, местност „Центъра-Зона-Б-3-4”, цялото от 282 кв.м., находящо се на @@6@ [населено място].
Ответникът С. Н. Д. оспорва жалбата и наличието на основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, изготвен от процесуалните представители адв. Й.Г. и адв.В.М. се подържа, че първият въпрос за предпоставките, при които съсобственик може да придобие по давност и чуждата идеална част от имота, е неотносим към разглеждания случай, защото съдът е приел, че собствеността е придобита преди възникване на съсобствеността. Поддържа се, че вторият въпрос също не е обуславящ, защото възможността сутерена да бъде самостоятелен обект на собственост подлежи на доказване, а в настоящия процес е доказано, че той е представлява самостоятелен обект.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу решението на Софийския градски съд, по който К. С. А. и Е. Х. Г. не са страна и то ги обвързва съгласно чл.298 ал.1 ГПК. Те са конституирани като ответници по делото, но не по иска за собственост, а по облигационните искове с правно основание чл. 26 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.33 ал.2 ЗС. Исковете са били предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл. 210 ГПК, но срещу различни лица. Всеки от обективно съединените искове има за предмет различно спорно право, следователно силата на пресъдено нещо по уважения иск за собственост срещу Д. Н. Д. , починал в течение на процеса и заместен от наследника по закон Н. Д. Д., не се разпростира върху страните по другите искове. Наличието на частно правоприемство между Д. Н. Д. и касаторите също не обуславя тяхната обвързаност от решението, защото правоприемството е настъпило преди предявяването на иска – чл.298 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното за касаторите липсва правен интерес да обжалват решението на Софийския градски съд в частта по установителния иск за собственост, поради което подадената от тях касационна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото на основание чл.78 ал.4 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000лв., пледставляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие пред ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. С. А. и Е. Х. Г. вх. №140525 от 09.12.2013г. , подадена чрез процесуалния представител адв. Кр. К. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав № 7135 от 24.10.2013г. по гр.д.№ 9084/2011г., с което е уважен предявеният от С. Н. Д. срещу Н. Д. Д. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ сутеренен етаж с площ от 72 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, антре, малко антре, тоалетна с баня и килер, находящ се в сграда построена в поземлен имот № 2, кв.132, местност „Центъра-Зона-Б-3-4”, цялото от 282 кв.м., находящо се на @@15@ [населено място] и прекратява производството по гр.д.№ 9/2015г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение.
Осъжда К. С. А. и Е. Х. Г. да заплатят на С. Н. Д. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: