1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 26 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5637/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Р., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ч. Н., срещу въззивно решение №1428 от 02.07.2015 г. по гр. дело №1246/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.08.2014 г. по гр. дело №12395/2011 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. П. Д. и Р. С. Д. иск с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот от 08.08.2007 г., обективиран в нотариален акт № 189, том VII, рег.№ 9 183, дело № 1 301/2007 г. на нотариус И. Н., рег.№ 040 на Нотариалната камара за 1/2 ид.ч. от имота, като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищецът и М. Г. Р. с посочения по-горе нотариален акт са продали на ответниците по иска техния съсобствен апартамент, находящ се в [населено място], за сумата 20 150 евро. В договора е уговорено, че сумата ще бъде платена от купувачите на продавачите изцяло чрез кредит, отпуснат на купувачите от [фирма], съгласно договор за кредит № НL 24 978/03.08. 2007 г. Тази сума ще се получи в двудневен срок след представяне в банката на препис от нотариалния акт за покупко-продажба, в който е посочена цената, която ще се изплати с банков кредит и вписана в нейна полза ипотека. Постигнато е съгласие владението върху описания и продаден недвижим имот да бъде предадено от продавачите на купувачите в деня на получаване на продажната цена, като всички разноски по ползването на имота до предаване на владението са за сметка на продавачите. Договорената продажна цена от 20 150 евро е преведена по банков път на 20.08.2007 г. от банковата сметка на ответника В. П. Д. по банковата сметка на продавачката М. Г. Р. в [фирма]. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че липсва произнасяне по наведените твърдения за привидност на сделката. За да възникне исков процес не е достатъчно съществуването на право на иск, а е необходимо и неговото надлежно упражняване. Това право следва да се осъществи чрез подаването на исковата молба. За да бъде редовна исковата молба трябва да е написана на български език, да има предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените от закона приложения. Едно от предписаното от закона съдържание е индивидуализация на спорния предмет. Това се изпълнява като ищецът посочи основание и петитум на иска. Основанието на иска се съдържа в обстоятелствата, на които се основава иска, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. С исковата молба се очертава и предмета на делото, които по същество е спорното материално право. Ищецът очертава това спорно право както чрез обстоятелствената част на исковата молба, така и чрез петитума, т.е. отправеното искане за защита. Задължение на съда е да квалифицира това спорно право, като това следва да се извърши още с доклада по делото. Съдът няма задължение да указва на страните какви искове могат да бъдат предявявани. Предметът на делото се определя от посочените по-горе предпоставки и следва да се определи (даде правна квалификация) от съда. Първоинстанционният съд многократно е оставял производството без движение като е давал указания да се отстранят недостатъци на исковата молба, вкл. и по отношение на уточняване на петитума на предявеня иск. Ищецът многократно е уточнявал, че е предявил иск, с които се иска разваляне на договора, на посочените в исковата молба основания. Липсва изявление, че е предявил и иск за симулация. При доклада по делото, първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск. На същото заседание е присъствал пълномощник на ищеца, които не е възразил по така дадената квалификация и доклада. В конкретния случай не са касае до липса и съобразяване с дадена от ищеца правна квалификация, а до липса на заявен петитум на такъв иск за симулация. Липсва искане, отправено до съда за прогласяване на нищожността на договора, за да възникне задължение за съда да даде правната квалификация на същия по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД. Заявеното искане за разваляне е допустимо само при действителен договор. В обстоятелствената част липсват твърдения, че договорът не е действителен, които да дадат основание да се приеме, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба.
Ответниците по касационната жалба В. П. Д. и Р. С. Д., двамата от [населено място], не са заявили становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това длъжен ли е съдът сам да определи правната квалификация на иска или е длъжен да приеме тази, посочена от страните; какви са задълженията на въззивния съд когато констатира нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петимума и дали е допустимо постановеното решение по такава нередовна искова молба. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е ТР №1 от 17.07.2001 г. по гр. дело №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Посочени са и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1428 от 02.07.2015 г. по гр. дело №1246/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са неотносими, защото в случая въззивният съд е приел, че посочената от ищеца правна квалификация на иска е правилна и няма несъответствие между обстоятелствената част и петимума на исковата молба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1428 от 02.07.2015 г. по гр. дело №1246/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.