4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място],28.01. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 383 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. К., в качеството му на управител на [фирма] [населено място], против определение № 322 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 6006/2013 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната му жалба против въззивно решение от 17.05.2013 г. по в.гр.д. № 156/2013 г. на Сливенския окръжен съд и е прекратено производството пред ВКС.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-С., изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв. В случая съдът е приел, че цената на предявения ревандикационен иск относно спорния имот, с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е равна на данъчната оценка на спорните 42,7 кв.м. от имота, целият с площ от 2036 кв.м. и с данъчна оценка на целия имот от 34 302 лв., и възлиза на сумата от 719,40 лв., т.е. цената на този иск е под определения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5 000 лв. При това положение обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената срещу него касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
В исковата молба ищецът е посочил цена на иска по чл. 108 ЗС 9 026 лв. и на иска по чл. 59 ЗЗД – 3 600 лв. С определение в з.с.з. на 30.12.2011 г. по гр.д. № 6450/2011 г. при условията на чл. 140 ГПК първоинстационният съд е изготвил проекто-доклад като е приел, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/положителен установителен иск за собственост/, ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с цена 1 732,70 лв. и иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД с цена 3 600 лв. В първото по делото заседание, проведено на 31.01.2012 г., страните не са възразили по доклада на съда, в т.ч. и на определената от него цена на ревандикационния иск.
Цената на иск за собственост се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – върху данъчната оценка на вещното право, предмет на исковата защита, а ако няма такава – от пазарната му стойност. Съгласно чл. 70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в който случай определението на съда за определяне цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане сроковете по чл. 70 ГПК се преклудират споровете, касаещи цената на иска. Т.е. след този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, което в случая не е налице.
В конкретния случай в срока по чл. 70 ГПК е удостоверена от съда, чрез представяне на данъчна оценка цена на иска за собственост, която е под определения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му.
Ето защо, правилно съставът на ВКС е приел в обжалваното определение, че тъй като цената на ревандикационния иск е под 5 000 лв., то и касационната жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство прекратено. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на обективно съединените искове – установителен иск за собственост, ревандикационен иск и на иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, всеки един от тях с цена под 5 000 и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
На ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящото касационно производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 322 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 6006/2013 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Д. К. да заплати на [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Д. М. сумата от 200 лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :