О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
гр. София, 28.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1420 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. С., чрез адв. П. Д., против определение № 68 от 23.02.2017г. постановено по гр.д. № 176/2016г. на Търговищкия окръжен съд, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено решение № 2 от 03.01.2017г. по същото дело, като е осъдена Г. Д. С. да заплати на Л. Н. Н. сумата 2000 лв., представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В частната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното определение като недопустимо или за отмяната му като неправилно поради нарушение на закона. Недопустимостта, респ. неправилността, на определението е обоснована с довод, че с решението съдът се е произнесъл по исканията за разноски на двете страните, макар да не е уважил това на въззиваемата страна; поради това решението не може да бъде допълвано в частта за разноските, а само изменяно, за което е необходимо представяне на списък на разноските. Наведени са също така оплаквания срещу извода на съда, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, е преклудирано.
Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не следва да се обсъжда, тъй като частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т. 24.
Ответницата по частната жалба Л. Н. Н. я оспорва.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
С решението си от 3.01.2017г. постановено по гр.д. № 176/2016г. Търговищки окръжен съд е потвърдил обжалваното пред него решение на Търговищки районен съд по гр.д. № 1836/2015г. в частта за отхвърляне на предявения от Г. С. против Л. Н. иск за собственост на земеделски земи в землището на [населено място]. В мотивите съдът е посочил, че разноски от въззиваемата страна не са претендирани, а и не са представени доказателства, че са направени такива.
С молба от 23.01.2017г. въззиваемата Л. Н. е поискала допълване на решението с присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 2000лв.
С обжалваното определение № 68 от 23.02.2017 г. Търговищки окръжен съд е допълнил решението в частта за разноските, като е присъдил в полза на Л. Н. разноски за въззивното производство в размер на 2000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За да уважи молбата по чл.248 ГПК, съдът е приел, че ответницата Л. Н. има право на разноски, тъй като искът против нея е отхвърлен и че действително са направени разноски под формата на адвокатски хонорар. Констатирал е, че присъждането на разноски е поискано своевременно, но съдът не се е произнесъл по тях с решението. Затова е намерил молбата по чл.248, ал.1 ГПК за основателна. При постановяване на определението съдът е разгледал и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, наведено от Г. С., но го е намерил за преклудирано като направено след приключване на съдебното дирене по делото.
Настоящият състав намира определението за правилно.
С решението на въззивния съд е потвърдено отхвърлянето на иска против Л. Н. и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК тя има право да получи направените разноски. Видно, че в отговора на въззивната жалба Л. Н. е поискала присъждане на направените по делото разноски и е представила договор за правна помощ, удостоверяващ плащане на 2000лв. адвокатско възнаграждение. В диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по разноските, дължими на ответницата; единствено в мотивите погрешно е посочил, че искане за разноски от въззиваемата не е направено. При тези обстоятелства правилно съдът е разгледал молбата по чл. 248, ал.1 ГПК като такава за допълване на решението в частта за разноските, а не за неговото изменение и съответно не е предпоставил наличието на списък на разноските като условие за допустимост на искането по чл.248 ГПК, каквато е тезата на жалбоподателката. След като в мотивите на решението е прието /неправилно, както се изясни/, че искане за разноски не е направено, то съдът изобщо не е пристъпвал към обсъждане размера на направените разноски, т.е. не е извършил произнасяне по размера им.
Доводите на въззивния съд относно преклудирането на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъдат споделени. Доказателството за направените разноски за адвокат е представено още с отговора на въззивната жалба и насрещната страна е имала възможност да се запознае с него и да възрази до приключване на устните състезания по делото. Това разбиране е израз на трайната съдебна практика по въпроса – напр. Определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о.
Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 68 от 23.02.2017г., постановено по гр.д. № 176/2016г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: