Определение №88 от 30.1.2012 по гр. дело №1034/1034 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1034/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88

гр. София, 30.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1034 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Е. Т. Т. обжалва решение № 157 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 225/11 г. на Апелативен съд гр. В. Т.. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация К. Х. Й. и М. А. Й. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 9 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 1165/10 г. на Окръжен съд гр. В. Т., с което Е. Т. е осъден да предаде на К. Й. и М. Й. владението на недвижим имот. За да потвърди решението съдът приел че между страните има сключен договор за продажба на апартамента, обективиран в нот. акт № 2313 от 26.09.2007 г., с който ответникът се задължил да предаде владението на същата дата. Задължението си той изпълнил след подаване на исковата молба.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси следва ли първоинстанционния съд с доклада на делото задължително да укаже на страната направила възражение за симулация на сключен договор, че е в нейна тежест да докаже твърдението си и следва ли да се произнесе по искане с правно основание чл. 26 ЗЗД за недействителност на процесния договор, макар това да не е направено в изискуемата от закона форма. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване въз основа на така формулираните въпроси. Иск, или възражение за симулация на сключен договор не е бил предмет на разглеждане по делото. С исковата молба е предявен иск за собственост, като ищците са се легитимирали като собственици с нотариален акт с който придобили имота от ответника. Ответникът не е изготвил отговор на исковата молба в която да изложи твърдения че сделката е симулативна, не е предявил насрещен или инцидентен установителен иск. С доклада си съдът е указал на ответника че следва да докаже възраженията си срещу задължението за предаване на имота. Предвид процесуалното поведение на ответника съдът не е имал задължение да му укаже да ангажира други доказателства, вкл. и такива с които да докаже че сделката е симулативна. Ответникът не е възразил срещу доклада на съда и не е ангажирал доказателства, като възражение за симулация е направено едва със касационната жалба. Тъй като с въпросите се цели произнасяне по възражения които не са били направени в съдебното производство, те не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК. От друга страна, в изложението си касаторът твърди че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но не е обосновал тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба.
С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 225/11 г. на Апелативен съд гр. В. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top