О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари ,две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3177/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. П. Д. срещу решение №98 от 19.03.2019г по в.гр.дело № 52/2019г. на Окръжен съд – гр. Русе , с което е след отмяна на решение №216 от 25.10.2018г на Беленския районен съд срещу касатора В. П. Д. в качеството му на отчетник е уважен иск, предявен от бившия му работодател „Бест Фудс”ООД по чл. 207 ал.1. т.2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса , поради неотчитане на получени от ответника в брой парични средства от доставка и продажба на стоки на клиенти в общ размер на сумата 16 402,84лв като непогасен остатък по задължението ,ведно със законните последици
Въззивният съд е приел за установено,че ответникът е бил в трудово правоотношение , назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона” ” в изпълнение на която работа при доставка на стоки са му били възложени отчетнически функцииза получените обороти, вкл.пари в брой. В длъжностната характеристика е било посочено задължението да пази поверените му МПС и стоки,товари , пари в брой,възложена е изрично отчетническа отговорност по отношение на поверени парични и материални ценности. В предприятието са приети и правила за опазване и отчетност , които са му били съобщени срещу подпис относно задължението да отчита получените постъпления от продажба на стоки и съпровождащите ги документи в касата на дружеството . При тези обстоятелства съдът е направил извод за отчетническа функция и отговорност . На 29.01.2016г ответникът е следвало да отчете в касата сумата 17 402, 84лв.,сбор от получени плащания по фактури, които ответникът не е отчел поради обстоятелството, че чантата в която ги е съхранявал е била открадната от кабината на поверения му тежкотоварен автомобил.От приложеното постановление за спиране на наказателно производство , водено срещу неизвестен извършител, както и от обясненията на ответника се изяснява , че вратата на шофорската кабина е била в незаключено положение докато Д. е прикачвал товарно ремарке към автомобила,паркиран на неохраняемо и достъпно за трети лица място.Извършителят е останал неоткрит.По делото е прието заключение на вещо лице,потвърдило констатациите и осчетоводяването на липсатаТъй като вредата е била безспорно установена след инвентаризация а на29.01.2016г между страните е било подписано споразумение за разсрочено погасяване на задължението, което е частично изпълнено в размер на 1000 лева , въззивният съд е обсъдил възражението за изключване на отговорността поради кражба. Ревизирал е извода на първоинстанционния съд, че този факт е достатъчен за да се обори презумпцията за виновност при липси, включително като се обори и презюмираната от закона причинна връзка и така да се изключи пълната имуществена отговорност на отчетника.В случая липсата не е настъпила в резултат на обективна причина – кражба ,която ответникът не е могъл да предотврати като изпълни вменени му задължения След като е нарушил тези задължения,от житейска гледна точка последиците от действията и бездействията му са били предвидими за него .
Ответникът не е изпълнил задължението като отчетник да полага грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя , напротив – оставил е поверените парични ценности при липса на елементарни мерки за предотвратяване на неправомерни посегателства: без надзор в незаключеното купе на автомобила , поради което искът е приет за основателен.
В приложеното към жалбата изложение се формулират въпроси ,по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: (1)допустимо ли е ангажиране на пълна имуществена отговорност въз основа на заповед на работодател, в случая за инвентаризация .Противоречието е с Р№124/2014г по гр.д №5460/2013г ІІІ г.о (2.1) Длъжен ли е въззивният съд да изследва всички доводи и възражения и събраните доказателства . Противоречието е с Р№121/2018г по гр.д №5010/2017г ІІІ г.о (2.2)Длъжен ли е въззивният съд при иск по чл. 211 КТ да обсъди всички възражения за освобождаване работника от отговорност . Противоречието е с Р№423/2014г по гр.д №2145/2013 ІV г.о и Р№121/2018г по гр.д №5010/2017г ІІІ г.о (3)Длъжен ли е съда да квалифицира спора само според фактическите обстоятелства и искането.Противоречието е с Опр№29/2015г ІІ г.о , опр. №41/2016г ІІІ г.о (4) Отговаря ли служителят за материални ценности , до които има реален достъп , но няма задължения свързани със събиране , съхраняване , отчитане . Противоречието е с №152/2015г, ІV г.о на ВКС (5)Допустимо ли е решението по иск за пълна имуществена отговорност да се основава на свидетелски показания по обхвата и размера на отговорността . Противоречието е с т.14 от ППВС №5/1955г
Според защитата , касаторът не били натоварен с отчетнически функции, тъй като е шофьор .В диспозитива е посочена заповедта за инвентаризация , следователно съдът основал отговорността на нея , което е недопустимо Не е обсъдено като основание за освобождаване от отговорност липсата на осигурени условия за съхранение и опазване на ценности ,липсата на мерки на работодателя за превенция на риска , свързана с превоз на значителна сума пари съгл.чл.4, ал.1 т.3 чл.4,ал.3 ЗБУТ.Съдът е обсъждал сключеното споразумение , ищецът е основал иска си на споразумението , това е задължаващо за квалификацията . Ответникът е имал само достъп до парите , той не е касиер.
Ответникът „Бест Фудс”ООД оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в депозиран писмен отговор като се изтъква неотносимост на въпросите към изяснения предмет на спора и фактите Претендира разноски .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставените процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК да имат обуславящ за изхода на делото характер и да са произнесени от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК,тъй като се основават на превратно възприемане на съдържанието на решението и предмета на спора В случая е предявен и разгледан иск за реализиране на пълна отчетническа отговорност , очертан така от обстоятелствата на които е основан. Дадена е съответната правна квалификация,вкл.саобсъдени обстоятелства,въведени от ответника с въраженията му от фактическо естество в предмета на делото, съдържащи се в отговора на исковата молба и не е налице противоречие с изтъкваната от касатора съдебна практика по процесуалноправен въпрос , свързан с предмета на делото
Съдът обсъжда тези фактически основания , които отчетникът е въвел своевременно в своя защита.В т. 14 от ППВС № 5 от 15.XII.1955 г и установената практика на ВКС възраженията са систематизирани в няколко насоки : нормален производствено стопански риск/ чл.204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл.46 ЗЗД/; настъпване на щетата поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят / чл.83, ал.1 ЗЗД/, неизпълнение задълженията на работодателя по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата /чл.127, ал.1, т.-2 КТ/; условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности. Съдът е длъжен да обсъди фактите по тези възражения, които са изтъкнати от ответника, а не „всички” възможни причини за освобождаване на работника от отговорност.
В решение №423/2014г ІV г.о на ВКС,решение № 56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр.д.№ 758/2009 г. на ІІІ г.о. и др. е посочена възможността отчетникът да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Съгласно установената практика на ВКС длъжника има правото на да въведе възражения, свързани с причината за щетата и не се касае за обстоятелства , които съдът изследва служебно. Поначало възраженията на отчетника следва да се основават на положителни,а не на отрицателни негови твърдения , поради вече изтъкнатата особеност на основанието по чл. 207 КТ и свързаната с него доказателствена тежест в процеса. Доказателствата въззивният съд решаващо е оценил .
По въпросите,изтъкнати в т.2.1 и 2.2. от изложението не е налице противоречие,а съответствие на въззивното решение с указанията в реш.№121/2018г по гр.д №5010/2017г ІІІ г.о на ВКС по правен въпрос . Именно факти , свързани с поведението на отчетника и от естеството на посочените в практиката на ВКС за взети предвид решаващо от въззивния съд.
В решение № 121/2018г ІІІ г.о.на ВКС отново е разяснено ,че съгласно ППВС №/55 г. отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина. Престъпление, извършено от трето лице (кражба, грабеж) се приравнява по действие на непреодолима сила.За да се освободи отчетника от отговорност обаче,следва да докаже, че неговото поведение е било правомерно,положил е дължимата грижа за опазване на имуществото. В противен случай той ще отговаря солидарно с третото лице. Не е необходимо третото лице да е осъдено с влязла в сила присъда, достатъчно е по надлежния ред да е констатирано престъпление. Самото образуване на наказателно производство за кражба по НК без да се вземат предвид действията /бездействията на МОЛ не е достатъчно,за да се освободи отчетника от отговорност. За да се случи това е необходимо по несъмнен начин да се установи както престъплението , така и че поведението на отчетника е било правомерно ,тоест – положил е дължимата грижа за опазване на имуществото.
В решение №121/2018г по гр.д № 5010/2017г , ІІІ г.о. на ВКС по същество е ревизирана именно тезата на защитата за наличието на кражба като достатъчна за да се освободи отчетник от отговорност. Независимо че обстоятелства като липсващо допълнително оборудване на товарния автомобил с каса, в която получените пари в брой и счетоводни документи да се съхраняват по-надеждно, или че не е бил ангажиран касиер, който да пътува с шофьора до отчитането на получените от клиенти пари в брой не са наведени като защитни твърдения в отговора на исковата молба ,те не са и основание за извод , че работодателят не е създал подходящи условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на парични средства от ответника , при положение че последният,приел от клиенти пари в брой, е оставил купето на товарния автомобил отключено и без надзор на неохраняемо място. За пълнота следва да се изтъкне, че задължението на работодател по чл.4, ал.1 т.3 чл.4,ал.3 ЗБУТ няма предвид превенция на риск от нехайно поведение на отчетника , което поведение е израз на неполагане на дължимата грижа катосъдържание на задължение по трудовото правоотношение.
Индивидуализирането на паричното задължение в съдебния диспозитив на осъдителното решение чрез посочване на акта с който е била констатирана липсата, не означава че този именно акт е възприет и изтъкнат като основание за ангажиране на пълна имуществена отговорност от решаващия съд. Подобна интерпретация на решението е превратна. Въззивният съд не е приемал,че искът се основава на сключено неизпълнено споразумение, което не означава противоречие с изискването за правна квалификация според изложените от ищеца обстоятелства. Не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК и по този въпрос
По отношение на отчетническите функции въззивният е изложил решаващи мотиви, в които са съобразени установените в практиката на ВКС критерии, предвид съдържанието на трудовото правоотношение в конкретния случай и пряко доказателство за възложена отчетническа отговорност , след като длъжностната характеристика на служителя изрично е включена отговорност за отчитане на получени парични средства , след като превозва и доставя СМЦ на работодателя на клиенти по заявки , приема от името на работодателя плащане на стойността на доставките и отчита получените средства.
При оценените от съда обстоятелства по настоящето дело, отговорът на правен въпрос в реш. № 152/2015г. по гр.д № 6083/2014г ІVг.о няма да обуслови друг извод по отношение на отчетническата отговорност на касатора. Същите съображения следва да се изтъкнат и по въпроса допустимо ли е пълната имуществена отговорност да се основава на свидетелски показания , тъй като изслушването на свидетели за други обстоятелства не означава противоречие с разясненията в ППВС №5/1955г .Имало е отчетност в рамките на трудовата функция, която функция не се е изчерпвала единствено с превоз на стоките . За съдържанието на трудовата функция са допустими всички доказателствени средства. Също така, проведеното в съдебната практика разграничение между лицата с отчетнически функции и останалите служители, които имат досег с подлежащи на отчет СМЦ без да носят пълната имуществена отговорност за липси, няма отношение към правното положение на ответника , тъй като критериите за това разграничение са съобразени от въззивния съд съответно на установената практика на ВКС .
Решаващите съображения на въззивния съд се свеждат до значението на кражбата , тъй като в случая това е фактът,изтъкнат от ответника с отговора на исковата молба. От решаващо значение е дали при установяване на този факт пълната отчетническа отговорност може да се реализира, дали по този начин е оборена законовата презумпция за причиняване на щетата от отчетника при предявен срещу него иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ . На този въпрос е даден отговор още в т.5 от ППВС № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80г.,актуален и в производството по 211 КТ , вр чл.207, ал.1, т.2 КТ. Може да се установи, че щетите са последица от извършено от трети неизвестни лица престъпление,но когато отчетникът е допуснал непозволено поведение,с което е съпричинил резултата,престъпното посегателство не го освобождава от имуществена отговорност.Именно тази хипотеза, за която е дадено разрешение в практиката на ВКС е разгледал и въззивния съд, като е изтъкнал поведението на ответника и неговия съпричиняващ характер. Работодателят следва да установи наличието на недостига (липса) на парични или материални ценности, възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, а в тежест на отчетника е опровергаването на презумпцията, че същата е причинена от него, или е по негова вина (Решение № 56/2010 по гр.д №540/2009 ІІІ г.о) Множество решения от практиката на ВКС ( реш. 878/2010 по гр.д №3785/2008г ІV г.о , реш. 247/2015г по гр.д № 970/2015 ІV г.о на ВКС и др.) указват,че отчетникът може да обори законовата презумпция за виновност, но не обвързват задължително и безусловно факта на осъществено престъпно посегателство каквото е кражбата, с успешното оборване. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона, както е посочил и въззивния съд и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т.8 КТ) за опазване имуществото.В случая ответникът е оставили чанта , в която е съхранявал предадените му и подлежащи на отчитане пари без надзор в кабината на превозното средство,без да я заключи.
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноските в настощето производство за адвокатска защита
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №98 от 19.03.2019г по в.гр.дело № 52/2019г. на Окръжен съд –Русе
Осъжда В. П. Д. да заплати на „Бест Фудс”ООД ЕИК 040754894 със седалище гр. София сумата 960 лв разноски в настоящето производство .
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .