О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София, 04.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 331/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалби на М. П. Г. от [населено място] и на М. Д. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 232 от 23.11.12г., поправено с решение от 03.10.13г., постановени по гр.д.№ 383/12г. на Видинския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка са подадени касационни жалби от И. Г. С. и К. Л. С., както и от М. Д. В., в които се правят оплаквания, имащи отношение към основното решение от 23.11.12г.
С решението от 23.11.12г. въззивният съд е отменил решение № 182 от 04.05.12г. по гр.д.№ 1808/11г. на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. С. и К. Л. С. против М. П. Г. и М. Д. В. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], № 33, ет.2 и искането за отмяна на констативен нот.акт № 43/10г., както и в частта за разноските и вместо него е признал за установено по отношение на М. П. Г., че ищците са собственици на посочения имот и е осъдил същата да им предаде владението върху него, като е отменил нотариалния акт и е осъдил М. Г. да им заплати разноските по делото.
Със същото решение окръжният съд е потвърдил решението на районния съд в частта, с която е оставен без разглеждане иска на И. Г. С. и К. Л. С. против М. П. Г. и М. Д. В. иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 20/11г.
С решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 03.10.13г. съдът е заличил от първата част на решението ответницата М. Д. В. и е посочил, че потвърждава първоинстанционното решение и в частта, с която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен по отношение на нея като е приел, че волята му съгласно мотивите към решението е била да уважи ревандикационния иск само по отношение на М. П. Г. и е налице несъответствие между тази формирана воля и нейното външно изразяване в текста на решението.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са придобили правото на собственост върху процесния апартамент с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 34/97г. На 09.11.98г. същите са сключили с ответницата М. Г. предварителен договор за покупко-продажба на имота за сумата 15 000 германски марки, от които 11 000 платими при неговото сключване и 4000 при сключването на окончателния договор, но не по-късно от 10.06.99г., като са й предали фактическата власт върху имота. С нот.акт № 43/10г. първата ответница е призната за собственик на апартамента по давност, а с нот. акт № 20/11г. го е продала на втората ответница.
За да уважи ревандикационния иск по отношение на първата ответница въззивният съд е приел, че и понастоящем имотът се намира в нейна фактическа власт и че същата не е била негов владелец, а е била държател, тъй като е получила тази власт с ясното съзнание, че ще придобие правото на собственост след като изплати остатъка от продажната цена и сключване на окончателен договор за покупко-продажба по нотариален ред и предвид липсата на данни да е превърнала държането във владение, отричайки по категоричен начин собственическите права на ищците, което да е станало тяхно достояние. Освен това е прието, че същата не е придобила имота по давност и тъй като е признала по недвусмислен начин тези им права в писмо от 15.03.2004г., в което е посочила, че няма възможност да заплати остатъка от продажната цена и затова предлага да продадат апартамента.
По жалбата на М. Г. срещу въззивното решение в уважителната му част.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. следва ли един владелец на недвижим имот непременно да отрече по някакъв категоричен начин собственическите права на притежателите нотариален акт за собственост на този имот и това да е стигнало до тяхното знание, за да се приеме, че след изтичане на 10 годишната придобивна давност същият владелец е придобил собствеността на имота на оригинерно основание, давностно владение или е достатъчно спокойно владение на имота без прекъсване по време на давността; 2. след прекратяване на един предварителен договор ex lege, поради изтичане на изрично договорения в него срок за плащане на продажната цена и за изповядване на сделката пред нотариус, продължилото над 10 години необезпокоявано владение на страната, която е имала качеството на предварителен купувач по този така прекратен вече договор, може ли да го направи собственик на оригинерното основание давностно владение; 3. може ли собственик на недвижим имот след прекратяването поради изтичане на срока на предварителния договор за покупко-продажба на същия, който по никакъв начин не е търсил връщането на имота си от предварителния купувач, след повече от 10 години от изтичането на срока за плащане на договорената цена и на изповядване на сделката повече от 10 години, без да е бил налице договор за наем или каквито и да е било други споразумения с бившия си контрахент, да твърди, че е налице държане на този имот от последния, а не владение; 4. може ли при положение, че съществува нотариален акт за собственост на недвижим имот на трето лице, който не е обявен за нищожен и придобивната сделка не е отпаднала, само на основание на отменянето на констативен нотариален акт за собственост на прехвърлителя на новия собственик, да твърдят, че те са собственици на имота спрямо всички лица, да обявят за държател на техния вече бивш имот ползувателя на имота, който е получил това право на ползване с изричното съгласие от реалния собственик на имота към момента на водене на делото и да имат претенции да им бъде предадено държането на имота от този ползувател, игнорирайки легитимния собственик на имота и неговата воля за ползването на имота от неговия прехвърлител; 5. може ли съдът, без да е прогласил за нищожен или да е развалил една нотариална прехвърлителна сделка за един недвижим имот, да замести съгласието на действителния собственик на имота към момента на постановяване на решението и да изземе владението на този имот от ползувателя, на когото собственикът е разрешил да живее в имота и да го ползва и да го предаде на лица, които не могат да се легитимират като собственици на имота при положение, че новият собственик на процесния имот е станал такъв преди вписване на исковата молба на ищците в Служба по вписванията и въобще преди постъпването й в съда; 6. достатъчно ли е само да бъде обявен за недействителен нотариалния акт, придобит на основание давностно владение на един продавач, за да се счита купувачът на същия този имот, че не е собственик; 7. при положение, че в един договор страните са обявили крайния срок за изпълнението му, необходимо ли е да се иска неговото разваляне по съдебен път или това настъпва в съответствие с волята на страните, записана в самия договор и 8. в какво качество се намира предварителния купувач на недвижим имот, на когото е предоставено ползването му, след изтичането на срока на този договор и допустимо ли е след изтичане на дългата придобивна давност да стане собственик на този имот, ако е ползвал имота спокойно и безпроблемно, с намерение да свои имота и да стане негов собственик, демонстрирани явно и спокойно владение, правел е основни ремонти и всички съседи са го считали за такъв, а предишните собственици са потърсили правото си на собственост след една година от снабдяването им с констативен нотариален акт на лицето, живяло в имота им без проблеми – на държател или владелец, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая с оглед изложените от съда съображения за уважаването на ревандикационния иск по отношение на касаторката първите седем въпроса не обуславят изхода на спора и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а освен това представената задължителна практика на ВКС не се отнася до тези въпроси. В допълнение следва да се отбележи, че според константната съдебна практика неизпълнението на едно договорно задължение в срок не води до прекратяването на самия договор по силата на закона, а продажбата на чужд имот не води до нищожност на сделката, която в тази хипотеза не прехвърля права и не е необходимо да бъде разваляна по съдебен ред.
Последният поставен въпрос за качеството на купувача по предварителен договор за покупко-продажба, на когото фактическата власт върху имота е предадена при сключването на договора, макар и да е решен в противоречие с представеното Р № 528 по гр.д.№ 1218/09г. на ВКС, І г.о., сам по себе си не обуславя крайните изводи на съда за основателност на ревандикационния иск, тъй като в случая съдът е приел, че през 2004г. касаторката е признала правото на собственост върху имота на ищците, а според посоченото решение това води до прекъсване на придобивната давност съгласно чл.116 ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС и следователно до предявяването на иска през 2011г., с което давността отново е прекъсната не е изтекъл десетгодишния давностен срок. Ето защо този въпрос също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
По жалбата на И. С. и К. С. срещу решението от 03.10.13г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
В изложението към тази жалба се сочи, че съдът се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса за правото да се предяви иск по чл.108 ЗС срещу приобретателя на имот от несобственик.
Този въпрос е твърде общо и неясно формулиран за да може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, а освен това същият има отношение към решенето от 23.11.12г. по съществото на спора /това важи и за представената към изложението съдебна практика/, което тези касатори не са обжалвали, а не към решението за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което и тази жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По жалбите на М. В. срещу решението от 23.11.12г. и решението от 03.10.13г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
Жалбите са процесуално недопустими, тъй като са насочени срещу въззивното решение в частта му, с която ревандикационният иск е уважен по отношение на М. Г. и е отменен нейният констативен нот.акт №43/10г. (втората жалба от 25.11.13г. формално е подадена срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка, но е с аналогично съдържание на жалбата от 14.02.13г. срещу решението от 23.11.12г.), тъй като за тази касаторка не е налице личен правен интерес от обжалване на решението в част, с която искът е уважен по отношение на друг ответник, независимо от обстоятелството, че тя черпи правата си върху имота от него (ревандикационният иск по отношение на М. В. е отхвърлен изцяло).
С оглед изложеното тези жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 232 от 23.11.12г. и на решение от 03.10.13г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д.№ 383/12г. на Видинския окръжен съд по жалбите на М. П. Г. и на И. Г. С. и К. Л. С..
О с т а в я без разглеждане касационните жалби на М. Д. В. срещу въззивно решение № 232 от 23.11.12г. по гр.д.№ 383/12г. на Видинския окръжен съд, поправено с решение от 03.10.13г., по същото дело като процесуално недопустими.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставят без разглеждане касационните жалби на М. Д. В. може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до касаторката, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: