1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр.София, 06.02.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3822 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.05.2018г. по гр.д.№2574/2018г. ГС София е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят –М. Б. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от М. Б. срещу „ВИК” ЕООД-София обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 48/22.05.2017г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация”/ „В И К“/ Е., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „техник химия“ с място на работа – ЦУ.
Установено е по делото, че ищцата- жалбоподател в настоящето производство, е работела по трудово правоотношение при ответника на длъжността „техник химия“, с място на работа – Централно управление, до датата на уволнението си – 23.05.2017г. на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ, като щатното разписание на дружеството от 01.03.2017г. е изменено със заповед на управителя № 71/12.05.2017г., от която е видно, че от 23.05.2017г. се съкращава единствената щатна бройка за длъжността „техник химия“ в Централно управление.
Съдът е изложил съображения за това, че изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, съкращението да е реално, т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува ; да е налице към момента на уволнението и да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.
Съдът е приел, че от представени по делото две щатни разписания на работодателя в сила от 01.03.2017г., и в сила от 23.05.2017г. е видно, че единствената щатна бройка за длъжността „техник химия“ в първото щатно разписание, с място на работа – Централно управление, е премахната, считано от 23.05.2017г.
Прието е, че решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността е взето от компетентен орган – от заемащия към този момент длъжността управител на ответното и при валидно волеизявление на управляващия дружеството за съкращаване на щата, моментът на изготвяне на щатното разписание не е относим към законността на уволнението, като съдът се е позовал на практика на ВКС, отразена в решение № 413 от 30.01.2014г. по гр.д. № 2362/2013г., ІV г.о.
Съдът е счел за неоснователни релевираните от ищеца оспорвания на законността на уволнението при твърдения, че съкращаването не е извършено по установения ред и от компетентен орган, както и че не е налице законно утвърждаване на ново щатно разписание, обективиращо измененията в щата след влизането му в сила.
Посочено е, че законността на уволнението в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно установяването на съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложение са съображения за това , че за да се приеме, че е налице съкращаването на съответна щатна бройка , то трябва да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната длъжност, като съкращаването е фиктивно ако има промяна само в наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции.С оглед събраните доказателства по делото съдът е приел, че е налице реално скращаване на щата.
Установено е, че в конкретния случай при съкращението на ищеца срокът на предизвестието не е спазен, но в заповедта е посочено, че договорът се прекратява, считано от 23.05.2017г. от когато действа новото щатно разписание, т.е. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с оспорваната заповед, връчена на 22.05.2017г., считано от 23.05.2017г., като на работника е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено на 23.05.2017г. с изтичането на посочения в заповедта срок съгласно чл.335, ал.2 , т.2 КТ, когато новото длъжностно разписание вече е породило действие.
При така установените факти по делото съдът е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено в съответствие с изискванията на закона, поради което предявеният иск за признаването му за незаконно, както и обусловеният иск за възстановяване на предишната работа са отхвърлени като неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изследва подробно как точно е закрита щатната бройка, за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест, по въпроса кога възвиква фактическия състав на чл.328, ал.1, т.2 КТ, следва ли съда да изиска всички длъжностни характеристики и да установи продължава ли да съществува трудовата функция и следва ли съда да установи и да мотивира в решението си кога точно е съкратен щата. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ , по въпроси относно преценката кога е налице реално съкращаване на щата.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, отразена и в решение от 04.07.2012г. по гр.д.№1062/2011г., ІІІ г.о. на ВКС , където се прииема, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – „съкращаване на щата” възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Посочва се, че възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същият орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата.Според практиката, споделена и в решение № 296 от 27.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 1712/2011г., ІV г.о. на ВКС изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Приема се, че доколкото няма изисквания за форма за действителност и /или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства, като щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените и същият, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Посочва се, че последният следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните.
В практиката, формирана и с решение от 15 ноември 2010 г по гр.д. № 192 по описа за 2009г., ІV г.о. на ВКС се посочва, че в разпоредбата на чл.335 ал.2 т.1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие , което поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата и този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Приема се, че това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то.
Въззивният съд, като е съобразил посочената практика на ВКС е приел, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено в съответствие с изискванията на закона, поради което предявеният иск за признаването му за незаконно, както и обусловеният иск за възстановяване на предишната работа следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и поради „очевидна неправилност” на въззивното решение. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради което не е очевидно неправилно, тъй като е осигурено съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор / в този смисъл КД№10/2018г./.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2018г. по гр.д.№2574/2018г. ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: