О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място], 07.02. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2629 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С. и А. И. С. срещу решение №.8824/29.12.17 по г.д. №.11760/17 на Софийски градски съд, IV ГО – с което е потвърдено решение №.130905/29.05.17 по г.д.№.13795/16 на СРС, 90с. /погрешно вписано в диспозитива на въззивното решение като такова от 3.08.16 по г.д.№.2519/15 на СРС, ГО, 41с./, за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за заплащане съответно на 12450лв. и 4150лв. обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 1.11.13-1.03.16 ведно с произнасяне по разноските.
Ответната страна Н. Б. П. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима само в частта, подадена от Г. С. – касаеща претенция за присъждане на 12450лв. обезщетение за неоснователно обогатяване. Размерът на предявения от А. С. иск по чл.59 ЗЗД – 4150лв., е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение по него не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение съдът е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Ищците Г. С. и А. И. са собственици на процесния имот /апартамент на трети етаж/ – по силата на реализирано право на строеж и наследяване. Не е доказано, обаче, ответницата да го е ползвала през предявения период – т.е. да е налице обогатяване на същата за тяхна сметка. Горният извод е формиран въз основа на показания на свидетели, ценени по реда на чл.172 ГПК и във връзка с протокол за въвод във владение по и.д.№.2016920400065, в който е отразено, че при извършване на въвода от вътрешната страна се е намирала Б. Т., майка на ответницата. Съдът е приел, че последната живее в апартамент в същата сграда, но на втория етаж, а не на третия – на който се намира процесния имот, обитаван за периода 2013-2016 само от майка й /до смъртта й на 21.07.16г./. Оплакванията за погрешна правна квалификация са намерени за неоснователни /приетата такава е правилно отнесена към твърдяните факти и в проведеното на 9.11.16г. съдебно заседание нито една от страните не е възразила срещу извършения доклад/; формиран е извод, че първоинстанционният акт е надлежно мотивиран, релевантните факти – изследвани, и решението – съобразено със събраните доказателства и наведените твърдения на страните.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимо ли е съдът да разглежда възражение, въведено от ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба, и преклудира ли се същото, ако е могло да бъде направено своевременно?“ /т.4 от ТР 1/9.12.13 по т.д.№.1/13, ОСГТК на ВКС; реш.№.429/21.06.10 по г.д.№.1151/09, I ГО, реш.№.60/10.04.13 по г.д.№.896/12, III ГО, реш.№.4/5.02.16 по т.д.№.3480/14, II ТО/; 2.“Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички представени доказателства и възможно ли е да обоснове решението си само на частично избрани от него доказателства, без да обсъди всички останали събрани по делото относими и допустими доказателства, и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“ /реш.№.88/6.07.17 по т.д.№.3114/15, I ТО, реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.4744/08, I ГО, реш. №.443/ 25.10.11 по г.д.№.166/11, реш.№.331/19.05.10 по г.д.№.257/09, IV ГО/; 3.“Дължи ли въззивният съд указания до страните какви процесуалин действия следва да предприемат по посочване на относими към спора доказателства, които не са направили в първата инстанция поради непълнота и неточност на доклада на районния съд?“ /т.1-т.2 ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13 и реш.№.228/30.10.17 по т.д.№.60363/16, IV ГО/; 4.“Противоречието между мотиви и диспозитив на съдебния акт дава ли възможност за адекватна преценка на постановения съдебен акт и същото нарушение на процесуалните правила ли представлява – основание за отмяна на решението, или за поправката му по реда на чл.247 ГПК?“ /т.2 ППВС №.1/85г., реш.№.164/24.04.15 по г.д.№.5934/14, IV ГО, реш.№.38/ 1.02.12 по г.д.№.343/11, I ГО, ППВС 1/85/; 5.“Кои пороци на постановения съдебен акт съставляват очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК и могат ли да се приемат за такива необосноваността на решението от фактическа и правна страна, необсъждането на относими към спора доказателства, несъбирането на други такива поради неясно формулиране от съдилищата на обема на търсената с исковата молба защита чрез предявяване на осъдителен иск, както и многобройните нарушения на процесуалните правила?“.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по втория изведен въпрос, който е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Съгласно същата съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Обосновани са оплакванията на касатора, че във връзка с установяване ползването на имота от писмените доказателства е обсъден само един протокол за въвод във владение /по и.д.№.65/16 на ЧСИ Г. К. от 28.06.16 (дата, която е извън исковия период 1.11.13-1.03.16), съгласно който в имота е заварена Б. Т./, и са останали необсъдени многобройни писмени доказателства, в това число официални документи, неоспорени по делото /изпълнителен лист от 10.03.14 по г.д. №.43571/13 на СРС, 46с., опред.от 23.07.14 по г.д.№.29594/14 на СРС, 90с., опр. от 27.05.15 по г.д.№.17970/14 на СГС, реш. по г.д.№.26677/14 на СРС, 80с., протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот по и.д.№.20157800400422 на ЧСИ В.Л. от 4.02.16, нот. покана на Г. С., връчена на 15.05.15 чрез нотариус В.К., сигнал до СДВР вх.№.225000-1213/6.07.15 на ЧСИ М.Г./. С оглед на изложеното по горепосочения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора Г.С. трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 249лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. И. С. срещу решение №.8824/29.12.17 по г.д.№.11760/17 на Софийски градски съд, IV ГО.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.8824/29.12.17 по
г.д.№.11760/17 на Софийски градски съд, IV ГО, по касационната жалба на Г. Х. С..
ДАВА едноседмичен срок на касатора Г.С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 249лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: