ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
София, 08 . февруари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 59 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Русенския окръжен съд от 25.11.2009 г. по ч.гр.д. № 969/2009, с което е потвърдено определение за връщане на исковата молба.
Недоволна от определението е жалбоподателката С. С. С. , представляван от адв. А от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за процесуалната легитимация на собственик на част от сграда в един имот да оспори с иск сделка за отчуждаване на друга сграда в същия имот, който е решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че собствениците на отделни обекти в една от сградите нямат правен интерес да оспорват сделка за прехвърляне на друга сграда в същото дворно място. Обстоятелството че прехвърлената сграда е съборена, е без правно значение, тъй като сградата може да бъде възстановена и съсобствениците на земята нямат право на изкупуване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в нарушение на задължителна практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена) и не се разрешават противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния съд по гр.д. № 2391/1967, 2513/1976 и 484/1984 е решен въпросът за отношенията между собствениците на две сгради в общ парцел. Повдигнатият въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че право до оспорва чужда сделка има само лице, чиято правна сфера е засегната от съществуването й, а претендираният от истцата интерес не е налице, тъй като тя не е предявил иск за изкупуване по чл. 33 ЗС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Русенския окръжен съд от 25.11.2009 г. по ч.гр.д. № 969/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.