О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София, 08.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 85 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 21.11.2011 год. по гр. д. № 2239/2011 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 4.07.2011 год. по гр. д. № 1446/2009 год. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от О. С. С. и С. Р. С. против В. Л. П. и Ф. Ц. П. иск по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които им нарушават правото на собственост върху имот № *, като премахнат строеж – плътна ограда на границата между имоти № № * и * над нивото от 0.60 м., както и да възстановят канализационната тръба на ищците, преминаваща през техния имот.
Ищците, чрез пълномощника им адв. В. Р., обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде уважен с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, позовавайки се на противоречива съдебна практика, в т. ч. и задължителна, по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест по предявен иск по чл. 109 ЗС, както и по материалноправния въпрос за незаконното строителство, самият факт на което представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, без да е необходимо той да доказва с какво и как му се ограничават правата. Формулиран е и въпрос за установяване наличието на незаконно строителство в хипотеза на констатации на техническите органи, както и преценката им при решаването на спор по чл. 109 ЗС, който въпрос в случая поддържат да е разрешен в противоречие с ТР № 31/84 год. на ОСГК на ВС. Представена е и съдебната практика, подробно цитирана в изложението.
Ответниците, чрез адв. В. Д., оспорват касационната жалба както и наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, въззивният съд приел, че ответниците са премахнали оградата в частта, съответствуваща на площта на двата прозореца на сградата на ищците, което съответствува и на заповедта за частичната отмяна на издаденото разрешение за строеж, поради което и към настоящия момент тя не затруднява и не препятствува упражняването на правото на собственост на ищците /прехвърлено в хода на производството по делото/. Приел и, че не е налице незаконно строителство, както и, че създаденото фактическо положение не пречи на ищците да упражняват в пълен обем и необезпокоявано правата си, а прекъснатата канализационна тръба е заменена с прокарването на нова от самите ищци, поради което и евентуално те биха могли да претендират обезщетение, но не и претенция за извършването на това действие от ответниците.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторите следва да обосноват наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочат кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед представената съдебна практика по конкретни спорове, че тези въпроси са противоречиво решавани от съдилищата, респ. решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, на която се позовават. Формулираният процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест в производството по предявен иск по чл. 109 ЗС не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, още по-малко същият да е обусловил и извода му за неоснователност на иска. Затова и не следва да се обсъжда твърдяното противоречиво произнасяне с посочените от касаторите съдебни решения.
Въззивният съд е приел в мотивите си, че в конкретния случай не е налице незаконно строителство, с оглед наличието на разрешение за строеж на оградата, частично отменено, в съответствие с което е и изградената ограда на границата на двата съседни имота. Този извод е обоснован с преценката на доказателствата от решаващия съд, поради което и изводът му, че не е налице накърняване правото на собственост на ищците е обусловен от установените конкретни факти по настоящето дело. Поради това и формулираните от касаторите два материалноправни въпроси касаят произнасяне по съществото на спора, което е допустимо при наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Поддържаните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК не са налице, тъй като същите предпоставят произнасяне по материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, по който въпрос в друго влязло в сила решение е налице противоречиво произнасяне от съда. В случая, по въпроса дали е налице незаконно строителство и дали във всички случаи на такова е налице смущаване или ограничаване правото на собственост на ищеца, обуславящо и уважаване на иска му за преустановяване на това действие на ответника, произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с разрешенията в приложената съдебна практика, тъй като последните са обусловени от различна фактическа обстановка.
Изложените оплаквания на касаторите във връзка с преценката на законността на изградената ограда, във връзка с частичната отмяна на разрешението за строежа й в частта за височината на плътната й част, респ. за осъщественото действие по прекъсване на канализационната тръба, отстранено от самите ищци, както и относно доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, представляват основания за неправилност на решението, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство.
В заключение следва извод за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на този изход на делото касаторите следва да понесат направените от ответниците разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1591 от 21.11.2011 год. по гр. д. № 2239/2011 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от О. С. С. и С. Р. С., чрез адв. В. Р., касационна жалба против него.
Осъжда О. С. С. и С. Р. С. да заплатят на В. Л. П. и Ф. Ц. П. направените разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: