О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София, 08.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 26/2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. С. М., чрез адвокат Ем. Й., против определението от 2.12.2010 год. по ч. гр. д. № 788/2010 год. на К. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния К. районен съд от 4.10.2010 год. по гр. д. № 534/2008 год. за издаване на обратен изпълнителен лист на Т. Б. М. против настоящата жалбоподателка за сумата 3 740 лв., представляваща изплатена на отпаднало основание стойност на извършени в делбения имот подобрения.
Жалбоподателката поддържа становище, че издаването на обратен изпълнителен лист против нея е неправилно с оглед извършеното плащане на сумата, представляваща стойността на подобренията.
Ответницата по частната жалба – Т. Б. М. счита същата за недопустима, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год./, във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. в същата публикация/ с оглед цената на иска под 5 000 лв., обуславяща необжалваемостта на решението по въззивното дело, а оттук и определението за издаване на обратен изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
След частичната отмяна на въззивното решение по гр. д. № 236/2009 год. на К. окръжен съд относно присъждане на извършени в делбения имот подобрения, за сумата общо 3 740 лв., по което решение е бил издаден изпълнителен лист с разпореждане на районния съд от 27.07.2009 год., и отхвърляне на предявените от Т. М. против Т. М. претенции до този размер с решението от 30.06.2010 год. по гр. д. № 1173/2009 год. на ВКС, ІІ г. о., последната е подала молба за издаване на обратен изпълнителен лист за тази сума. Искането е уважено с разпореждането от 4.10.2010 год. на районния съд, предмет на въззивното определение от 2.12.2010 год. по ч. гр. д. № 788/2010 год., с което същото е потвърдено. Прието е, че е налице основанието по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 282, ал. 6, изр. 2 ГПК с оглед решението на касациония съд, с което са отхвърлени исковете за заплащане на подобрения в размер на сумата 3 740 лв., за която е издаден изпълнителния лист по невлязлото в сила въззивно решение, и постановил издаване на обратен изпълнителен лист за същата сума. Съдът приел за неотносим за спора по издаването му въпросът за плащането на сумата с представените два пощенски записи, който е относим към изпълнителното производство по обратния изпълнтелен лист, с оглед основание за прекратяването му по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение следва да се приеме, че релевираното такова е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че произнасянето по процесуалноправния въпрос за допускане събирането на доказателства пред въззивния съд относно извършеното плащане на процесната сума, което искане не е уважено с оглед произнасянето на съда в закрито съдебно заседание, както и по материалноправния въпрос за липса на изпълнително основание за издаване на обратен изпълнителен лист с оглед извършеното плащане на сумата са въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед висящността на производството по частната касационна жалба преди влизане в сила на изменението на чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 2 ГПК, публикувано в ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год. /частната жалба е постъпила на 13.12.2010 год./ и във връзка с параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК, ДВ бр. 100/2010 год., настоящето производство подлежи на разглеждане по реда преди горното изменение на закона. Съображенията на ответницата по частната жалба за недопустимост на производството на това основание са неоснователни.
Независимо от горния извод, поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за неотносими към спора за издаване на обратен изпълнителен лист доводите на жалбоподателката за извършено плащане на сумата, за която исковете й са били отхвърлени с влязлото в сила решение на ВКС. Затова и намерил исканията й за събиране на доказателства в тази насока за неоснователни, поради което и оплакването на жалбоподателката в тази насока представлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е обосновал направените от него изводи. Не е такъв въпрос и формулирания като материалноправен такъв за отпаднало изпълнително основание за издаването на обратния изпълнителен лист с оглед плащането на сумата. Видно от обжалваното определение, въззивният съд е приел, че последното не е относимо към спора за издаване на обратен изпълнителен лист, а към образуваното изпълнително производство по него, поради което и не е налице произнасяне по такъв въпрос в обжалваното определение, който освен това и да е обусловил изхода на спора. Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда соченото основание за значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за което съображения не са изложени, съобразно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 2.12.2010 год. по ч. гр. д. № 788/2010 год. на К. окръжен съд по подадената от Т. С. М., чрез адв. Ем. Й., частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ