3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1647/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр.София, 08.04.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1647/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Иванова и И. Д. И.-двамата от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Сн.С. от АК-Ст.З. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 226/22.10.2012 год., постановено по в.гр.дело № 317/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд № 508/11.05.2012 год. по гр.дело № 6519/2011 год., с което са уважени предявените от Гаранционен фонд [населено място] искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и са осъдени ответниците-касатори да заплатят на ищеца съответно: М. Д. Иванова-сумата 9 847 лева, а И. Д. И.-сумата 10 000 лева, представляващи недължимо получени обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син в резултат на ПТП на 10.02.2004 год., за които вреди са били обезщетени и от виновния водач причинил катастрофата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по поставени съществени материалноправни и процесуални въпроси.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела.
Предмет на делото са предявени в обективно и субективно съединение два иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявени от Гаранционен фонд срещу наследниците на починало при ПТП лице за възстановяване на недължимо платени обезщетения за претърпени неимуществени вреди, за които са били обезщетени и от делинквента. Цената на всеки от предявените искове не надхвърля сумата 10 000 лева. Поначало отговорността на Гаранционния фонд по чл.88, ал.1, б.”б”ЗЗ/отм./ произтича пряко от закона и възниква при настъпването на факт, представляващ застрахователен риск по силата на задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Независимо от обстоятелството, че Гаранционният фонд не е застраховател и не упражнява застрахователна дейност в правноорганизационна форма на застрахователно дружество по смисъла на чл.8, ал.1 от действуващия към момента на възникване на спорните правоотношения ЗЗ/отм./, дейността на фонда и правният режим на неговата отговорност е аналогичен с този на застрахователя, установен в чл.407/отм./ТЗ. Действително обезщетенията, които изплаща Гаранционния фонд не изискват задължително предшествуващ застрахователен договор. Такъв изобщо липсва в хипотезите на чл.88, ал.1, б.”а” и „б” ЗЗ/отм./. Независимо от това, обаче, двата правни режима – този за отговорност на застрахователя и този за отговорност на Гаранционния фонд са сходни по реда за реализиране на гражданската отговорност за вреди от ПТП и обема на тази отговорност. Реализирането на отговорността на Гаранционния фонд става по начин и ред идентичен с този за реализиране на пряката отговорност за вреди от застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „гражданска отговорност”, която е търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Посочените обстоятелства обосновават извода, че настоящото дело може да бъде квалифицирано като търговско и, тъй като цената на всеки един от предявените искове не надхвърля сумата от 10 000 лева, въззивното решение на Старозагорския окръжен съд не подлежи на касационен контрол с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което съставът на второ отделени на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Д. Иванова и И. Д. И.-двамата от [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 226/22.10.2012 год., постановено по в.гр.дело № 317/2012 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: