О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр.София, 28.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1393 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. П. срещу решение № 410 от 17.06.2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 83 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 342 от 2007 г. на Е. районен съд в частта му, с която е уважен предявения от П. Н. П., Д. Н. Ф. и С. Н. П. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника Г. Н. П. да преустанови неоснователните си действия в съсобствения им имот, като премахне изградената от него ограда в УПИ V-243 от кв.13 по регулационния план на с. Ч., Община Е. от 1985 г., нанесена на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза от 12.02.2008 г. с пунктирана линия с кафяв туш и обозначена с букви А-Б и премахне двойната метална врата, намираща се на улично-регулационната линия ок.ок.20-21, нанесена на скицата с условен знак „стрелка” и с червен туш и по този начин възстанови достъпа откъм дворното място и откъм улицата до стопанска сграда, построена в парцел ****span lang=EN-US>V-67 от кв.16 по отменения план на с. Ч., от който е образуван УПИ V-243 по сегадействащия план от 1985 г. , нанесена на скицата със зелен туш и обозначена с МС.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решавани от съдилищата материалноправни и процесуалноправни въпроси и въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът посочва два въпроса, които според него са от съществено значение за правилното решаване на делото и по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: 1. Допустим и основателен ли е иск с правно основание чл.109 от ЗС, когато извършените от съсобственика действия в имота не пречат на останалите съсобственици да ползват този имот и 2. И. ли отчуждаването по дворищно-регулационен план пряко отчуждително действие или то настъпва след заплащането на обезщетение. Като решения на съдилищата, на които обжалваното решение противоречи касаторът сочи и представя: Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10 от 1984 г. на ОСГК, решение № 129 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 822 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 218 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 5* от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 504 от 05.04.2006 г. по гр.д. № 105 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 137 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 235 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 27 от 22.01.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 216 от 04.03.1985 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 131 от 21.02.1977 г. по гр.д. № 13 от1977 г. на ВС, Трето г.о., решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВС, Пето г.о., решение № 1* от 05.07.1999 г. по гр.д. № 501 от 1998 г. на ВС, Четвърто г.о., определение № 329 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 236 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 221 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 3* от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г.по гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, решение № 121 от 12.03.2004 г.по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 578 от 18.03.1996 г.по гр.д. № 1* от 1995 г. на ВС, Четвърто г.о.
Ответниците П. Н. П., Д. Н. Ф. и С. Н. П. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, въззивният съд е приел за установено, че ищците и ответника са съсобственици по силата на дарение на УПИ V-67 от кв.16 по регулационния план на с. Ч. от 1964 г. и по приращение на изградената върху този имот стопанска постройка, състояща се от четири клетки с изход към дворното място и към улицата. Приел е за доказано, че ответникът е изградил ограда и метална врата, които частично попадат в западната част на това дворно място, като пречат на достъпа на ищците до стопанската постройка. За неоснователно е прието възражението на ответника, че е собственик на мястото, върху което е изградена стопанската постройка, оградата и металната врата, тъй като по делото са представени доказателства, че целия парцел ****span lang=EN-US>V-67 по предходния регулационен план на с. Ч. е бил съсобствен между страните и следователно и изключената от този парцел **** останала извън регулацията от 1985 г. част също е съсобствена между страните, тъй като нямало данни за нея на бившите собственици да е било изплатено обезщетение по чл.26, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм., действаща редакция към 1985 г./. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че имотът, върху който са изградени стопанската постройка, оградата и металната врата, е негова собственост, като изкупен от него по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по делото било установено, че даденият на ответника имот за ползване през 1979 г. не е идентичен с процесния имот /тъй като към 1979 г. е действал регулационния план на селото от 1964 г., по който имотът, върху който са изградени стопанската постройка, оградата и металната врата, е бил част от парцел ****span lang=EN-US>V-67, който е съсобствен на ищците и ответника по дарение от баща им Н. Ц. /. Не на последно място, за неоснователно е прието и направеното от ответника възражение за придобиване на стопанската постройка и западната част от парцел ****span lang=EN-US>V-67 по отменения регулационен план от 1964 г. по давност, тъй като ответникът не е установил да е владял стопанската постройка и тази част от парцела в продължение на повече от 10 години, през което време да е демострирал пред невладеещите съсобственици поведение, несъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си. В обобщение съдът е приел, че тъй като за изграждането на оградата и металната врата ответникът няма разрешение за строеж и не е получил разрешението на останалите съсобственици на имота, а с тези си действия препятства достъпа на ищците до съсобствената стопанска постройка и възможността ищците да ползват тази постройка по предназначение, изграждането на тези ограда и метална врата представляват неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, което ответникът следва да бъде осъден да преустанови.
С оглед на това решение съществен за делото е само първия посочен от касатора въпрос /допустим и основателен ли е иск с правно основание чл.109 от ЗС, когато извършените от съсобственика действия в имота не пречат на останалите съсобственици да ползват този имот/. Вторият въпрос /има ли отчуждаването по дворищно-регулационен план пряко отчуждително действие или то настъпва след заплащане на обезщетение/ е неотносим към настоящото дело, по което няма отчуждаване на имот по дворищно-регулационен план чрез придаване по регулация на част от един парцел ****ъм съседен парцел, а има изключване от границите на регулационния план на част от съществуващия по регулационния план от 1964 г. парцел **** оставане на тази част извън регулация. Поради това посочените от касатора Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, решение № 121 от 12.03.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 578 от 18.03.1996 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на ВС, Четвърто г.о., разглеждащи въпроса за прякото отчуждително действие на дворищно-регулационния план, който предвижда придаване на част от един парцел ****ъм друг, са неотносими към настоящото дело. Тоест, с тези решения не е разрешен въпрос, който е от значение за настоящото дело, по което е постановено обжалваното решение на СОС, поради което и няма как обжалваното решение да противоречи на тези решения.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса за допустимостта и основателността на иск с правно основание чл.109 от ЗС, когато извършените от съсобственика действия в имота не пречат на останалите съсобственици да ползват този имот. Това основание е налице, когато обжалваното решение противоречи на приетото в П. или в Тълкувателно решение на Пленума на ВС, в Тълкувателно решение на ОСГК на ВС, постановено на основание чл.86, ал.2 от Закона за съдебната власт от 1994 г. /отм./, в Тълкувателно решение на ОСГК, ОСТК или на ОСГТК на ВКС или в решение на ВКС, постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. А в настоящия случай нито едно от посочените от касатора Тълкувателни решения, решения или определения на ВКС и ВС не попадат в тази категория.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта и основателноста на иск с правно основание чл.109 от ЗС, когато извършените от съсобственика действия в имота не пречат на останалите съсобственици да ползват този имот. Това основание е налице, когато в обжалваното решение същественият за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по начин, различен от неговото разрешение в други влезли в сила решения на съдилищата в страната. В случая не се констатира противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора решения на ВКС и ВС по горепосочения въпрос:
1. В Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10 от 1984 г. на ОСГК е прието, че е допустим иск по чл.109 от ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик за премахване на строеж в съсобствен имот, който е изграден при отклонение от разрешението за строеж или в нарушение на действащи разпоредби. В обжалвано решение е прието същото- че предявения от част от съсобствениците срещу другия съсобственик иск по чл.109 от ЗС за премахване на изградена в съсобствен имот без строително разрешение ограда и метална врата, е допустим.
2. В решение № 129 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 822 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че искът по чл.109 от ЗС за премахване на врата е неоснователен, ако се установи, че ищците имат достъп до имота от друга врата. Това решение разглежда хипотеза, различна от хипотезата по настоящото дело, при което видно от скицата на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изградената от ответника метална врата и ограда препятстват възможността на ищците въобще да влизат в съсобствената им стопанска постройка /както откъм дворното място, така и от към улицата/ и да я ползват по предназначение.
3. В решение № 504 от 05.04.2006 г. по гр.д. № 105 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че искът по чл.109 от ЗС е недопустим, когато ответникът не е накърнил правата на ищците, а само ги е оспорил и че в този случай следва да се предяви установителен иск за собственост. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като в случая е установено не само че ответникът оспорва правата на ищците върху част от дворното място и върху стопанската постройка, но и че е предприел действия, с които е накърпил тяхното право на собственост- изградил е ограда и метална врата, която отделя част от дворното място и препятства възможността на ищците да ползват съсобствената им стопанска постройка по предназначение.
4. В решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че искът по чл.109 от ЗС е приложим по отношение на незаконни сгради, които не се намират в режим на търпимост. В случая няма противоречие и с това решение на ВС, тъй като искът не е предявен за премахване на сграда, а за премахване на незаконно построена ограда и метална врата, преграждащи част от съсобствения имот и достъпа на ищците до съсобствена стопанска постройка.
5. В решение № 216 от 04.03.1985 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че съсобственик не може да бъде задължен да премахне съоръжения или сгради, които са допустими по закон. Обжалваното решение не противоречи и на това решение на ВС, тъй като в случая изградените от ответника ограда и метална врата са незаконни, тоест недопустими по закон.
6. В решение № 131 от 21.02.1977 г. по гр.д. № 13 от1977 г. на ВС, Трето г.о. е прието, че не се касае до спор по чл.108 и чл.109 от ЗС, когато страните спорят относно това, къде на място следва да бъде прокарана установена с дворищнорегулационен план регулационна линия между имотите. Обжалваното решение не противоречи и на това решение на ВС, тъй като по настоящото дело ищците не са оспорвали мястото, през което е прекарана дворищно-регулационната линия на имота им, а са искали ответникът да преустанови да им пречи да ползват съсобствената им стопанска сграда, като премахне изградените от него ограда и метална врата, препречващи достъпа до тази сграда.
7. В решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВС, Пето г.о. е прието, че не може да се уважи негаторен иск, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост на ищците. Същото е прието и в обжалваното решение, но с оглед събраните по делото доказателства съдът е счел, че изградените от ответника ограда и метална врата пречат на достъпа на ищците до съсобствената стопанска постройка, поради което преставляват пречка за ефективното упражняване на правото на собственост на ищците върху тази постройка.
8. В решение № 1* от 05.07.1999 г. по гр.д. № 501 от 1998 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че започнало като незаконно, но по-късно узаконено преустройство на тавански етаж, не е основание за уважаване на иск по чл.109 от ЗС, ако това преустройство не ограничава или не пречи на осъществяването на правото на собственост на другия етажен собственик. Разглежданата по настоящото дело хипотеза е различна от тази, разгледана от ВС по гр.д. № 501 от 1998 г. По настоящото дело е било безспорно установено, че оградата е построена незаконно и че тя пречи за осъществяването на правото на собственост на ищците върху съсобствената стопанска постройка, тъй като препятства възможността им за достъп до тази постройка.
Посочените от касатора определения на ВКС /определение № 218 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 5* от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., определение № 137 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 235 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 27 от 22.01.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 329 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 236 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и определение № 221 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 3* от 2008 г. на ВКС, Трето г.о./ не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като те не представляват нито практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /не са определения по чл.274, ал.3 от ГПК за разрешаване на съществен за ч.гр.д. въпрос/, нито практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като с тях само се допуска касационно обжалване по даден въпрос, но не се разрешава със сила на пресъдено нещо такъв въпрос /разрешението на такъв въпрос ще стане едва с решението на ВКС по чл.290 от ГПК/.
С оглед на всичко горезложено не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта и основателността на иск с правно основание чл.109 от ЗС, когато извършените от съсобственика действия в имота не пречат на останалите съсобственици да ползват този имот. Това основание е налице, когато законодателната уредба на разглеждания в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос, не е пълна, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или която с оглед променените в законодателството или в обществените условия се налага коригиране на установената съдебна практика по приложението на тази норма. А в случая, по отношение на иска по чл.109 от ЗС има пълна и ясна законодателна уредба, която не се нуждае от тълкуване или коригиране.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 410 от 17.06.2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.