О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.88
София..17.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3144/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Г. от гр. П., подадена от пълномощника й адв. Р, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 645 от 24.04.2008г. по в.гр.д. № 132/2008г. с което е оставено в сила решение № 165 от 09.11.2005г. по гр.д. № 580/2005г. на Пловдивския районен съд, с което е обявен за окончателен за 1/2 ид. част от имота сключеният на 17.05.2004г. между П. Н. Г. и Н. П. Г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с кадастрален № 153 по плана на с. Г., с площ от 445,70 кв. м, заедно с построената в него жилищна сграда.
Ответникът по жалбата Н. П. Г. от гр. П. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК /отм./ писмено становище моли решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
С решение № 1* от 03.10.2007г., постановено по гр.д. № 925/2006г. Върховният касационен съд, пето г.о., е отменил въззивно решение № 1* от 22.05.2006г. по гр.д. № 386/2006г. на Пловдивския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане. Дал е указания по приложението на материалния закон, а именно, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е уважил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за 1/2 ид. част от имота, предмет на предварителния договор. Приел е, че към момента на подписване на предварителния договор за продажба на поземлен имот кад. № 1* параграф 4, в с. Г., с площ от 445,70 кв. м заедно с построената в него жилищна сграда, продавачът се е легитимирал като собственик само на 1/2 ид. част. Само по себе си това обстоятелство не е пречка за сключване на предварителен договор и такъв договор валидно обвързва страните. Не е установено очакваното придобиване от продавача и на останалата 1/2 ид. част от имота да се е осъществило, но това не е пречка предварителният договор да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на обявяването на договора за окончателен.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В представената молба в изпълнение на указанията на съда за представяне изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът П. Г. твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Прилага копия от решения на ВС №№ 1101/1961г., 203/1969г. и 30/1973г., и на ВКС №533/1999г. В три от тях съдът е приел, че предварителният договор не може да се обяви за окончателен само за част от уговорената между страните престация, тъй като съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор така, както страните са ги уговорили. В решение № 203/1969г. съдът е приел, че в производството за сключване на окончателен договор за продажба на съсобствен имот съдът следва да провери дали са спазени изискванията на чл. 33 ЗС. Въз основа на тези решение касаторът твърди, че същественият материалноправен въпрос за обявяване за окончателен на предварителен договор за част от предмета му, е решаван противоречиво от ВКС и това е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящата инстанция намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаване от съдилищата /в случая ВС и ВКС/ на поставения в касационната жалба въпрос. Действително в приложените решения въпросът може ли да се обяви за окончателен предварителен договор за част от обещания имот, е решен по различен начин от дадените в решението на ВКС, V г.о. указания, съобразени от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Приложените решения обаче касаят стара, преодоляна практика на ВКС. В практиката от последните години ВКС приема, че предварителен договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба. В този смисъл е решение № 1183/1.11.2000г. по гр.д. № 57/2000г., ІІ г.о на ВКС, публ. в Годишник съдебна практика на ВКС на РБ, Гражданска колегия 2001г., стр. 115. В същия смисъл е и решение № 455/27.05.2004г. по гр.д. № 735/2003г. ІІ г.о. на ВКС, публ. в Годишник съдебна практика на ВКС на РБ, Гражданска колегия 2004г., стр. 115, в което по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът е приел, че предмет на разпореждане може да бъде също и идеална част от имот, като правото на изкупуване по чл. 33 ЗС на съсобствениците не може да бъде обсъждано в това производство, тъй като те не са страни в него.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 645 от 24.04.2008г. по в.гр.д. № 132/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: