О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 18.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3837/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. П., град В., М. А. А. , град Р., Т. И. Й. , град П., Б. Т. П. , град П., В. Т. П. , град В., приподписана от адвокат С, срещу въззивно решение №246 от 17.05.2008 г. по гр. дело № 1044/2007 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от касаторите срещу В. ”С”, с. Р. и Й. И. Г. , действащ като ЕТ „М” с. Р. установителен иск за собственост на недвижим имот. Според въззивния съд ищците нямат правен интерес от така предявения иск, тъй като не владеят процесния имот и имат на разположение осъдителния иск по чл.108 ЗС за да защитят правата си.
Ответникът по касационната жалба В. ”С”, с. Р., не е заявил становище.
Ответникът по касационната жалба Й. И. Г. , действащ като ЕТ „М” с. Р., оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос, а именно допустим ли е установителен иск за собственост когато ищецът не владее процесния имот, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторите твърдят, че доколкото правото на иск принадлежи на носителя на твърдяното материално право, то от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси защита на правата си. Обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС относно допустимостта на предявения установителен иск за собственост без оглед на това коя от страните владее процесния имот. Посочени са и са представени следните актове: решение №369 на ВС от 13.02.1980 г. по гр. д. №2448/1979 г., І г.о.; решение №10 от 22.02.1998 г. на ВКС по гр. д. №3037/1997 г., ІV г.о.; решение №492 от 24.06.2005 г. на ВКС, ТК, І т.о.; определение №496 от 19.05.2004 г. на ВКС, ІV г.о. и определение №41 от 05.061985 г. на ВС, ІV г.о.
Изложени са и доводи, че изводите на въззивния съд за наличие на правен интерес от установителен иск само в случаите, когато исковата претенция не може да бъде защитена чрез друг иск, както и че установителните искове противоречат за процесуална икономия не намират своето законово основание и не могат да бъдат възприемани безкритично.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В разглеждания случай е бил предявен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. Въззивното решение е съобразено изцяло с постоянната практика на ВКС, според която абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. Ищците в случая не владеят процесния имот. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита. Цялостната защита на спорното право не може да бъде постигната поради владението на имота от ответниците. По начало правен интерес от установителен иск не е налице, когато може да се предяви осъдителен иск. Това произтича от основните принципи за интерес от цялостна защита на твърдяното право и процесуална икономия. Липсва интерес от две процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само чрез едно такова. Безпредметно е предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен иск. Спрямо последния установителният иск е субсидиарна форма на защита. В този смисъл има и задължителна практика на ВКС – ТР №178 от 30.06.1986 г., ОСГК. Представените от касатора решения се отнасят до други случаи, при които установителният иск е за собственост върху идеални части от недвижим имот и тогава за ищците съществува правен интерес само от установяване на правото на собственост върху съответната идеална част. Този правен интерес не е обусловен от владението или не на имота от ответниците, тъй като това им право като на съсобственици не се отрича от самите ищци.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Касаторите нямат доводи, че е необходимо да се отстрани непоследователна и противоречива практика на ВКС, да се преодолее погрешна постоянна практика на ВКС или пък, че въобще липсва такава практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решение №246 от 17.05.2008 г. по гр. дело № 1044/2007 г. на Великотърновския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №246 от 17.05.2008 г. по гр. дело № 1044/2007 г. на Великотърновския окръжен съд по касационната жалба на Д. Й. П., град В., М. А. А. , град Р., Т. И. Й. , град П., Б. Т. П. , град П., В. Т. П. , град В., приподписана от адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.