О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88
София, 24.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 877/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на [община], чрез адв. Д. против решение №91/16.12.2010 год. по гр.д. №486/2010 год.,на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1/23.06.2010 год. по гр.д. №677/2010 год. на В., с което е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № РД- 02-11-176/07.04.2010 год. на Кмета на [община], с която на Б. Е. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ във вр. чл.190,ал.1,т.7 и чл.188,т.3 КТ , същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – директор на Художествена галерия „Н. П.”, [населено място] и [община] е осъдена да му заплати сумата от 1948,76 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва до окончателното и издължаване.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация – Б. Е. А. от [населено място] чрез адв. Л. И., оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В самата касационна жалба касаторът е посочил, че при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по материално-правни и процесуалноправни въпроси, които са : 1. решени в противоречие с практиката на съдилищата; 2. решавани са противоречиво от съдилищата и 3. са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. По този начин касаторът бланкетно, при това неточно, е възпроизвел допълнителните основания / критерии / по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК без да формулира конкретен правен въпрос, отговарящ на посочените вече изисквания. Отделно от това липсва каквато и да било обосновка на визираните допълнителни критерии, макар, че такава е и невъзможна при липса на правен въпрос.
Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на решението,които могат да се обсъдят в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото предхождащо го производство .
С оглед на това, не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпа до касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №91/16.12.2010 год. по гр.д. №486/2010 год. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: