О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 09.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3510/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. Х. е обжалвала въззивното решение на С. окръжен съд № 469 от 07.03.2008г. по гр.д. № 786/2007г. по чл.30 ЗН.
Касационната жалба е подадена в срока по 283 ГПК, подписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата М. С. П. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК като е изразила становище, че жалбата не следва да се разглежда по същество.
Върховният касационен съд , състав на Първо гражданско отделение намира следното:
На касационно обжалване съгласно чл.280 ГПК подлежат решенията на въззивните съдилища, когато съдът е разрешил съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос в противоречие с от практиката на ВКС, когато този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното решение С. окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 34 от 18.04.2007г. по гр.д. № 729/2006г., с което е намалено на основание чл.30 ал.1 ЗН дарението, сключено с нот.акт № 168/2005г. на ? идеална част от недвижим имот с 3999.17лв. за възстановяване на запазената част на М. С. П.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил, че решението е постановено в нарушение на практиката на ВКС за тълкуване на разпоредбите на чл.30 и сл. ЗН във връзка с изчисляване на запазените и разполагаеми части. Конкретният материалноправен въпрос, който е от значение за решаване на делото и се поставя от касатора е как се определя размерът на запазената и разполагаема част на наследниците по закон и кои стойности в хипотезата на чл.31 ЗН следва да се съпоставят, за да се определи дали има накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН на наследника, упражнил правото си по чл.30 ал.1 ЗН. В приложеното решение № 736/1994г. на ВКС, І г.о. този въпрос не е разглеждан, а в решение № 631/2005г. по гр.д. № 268/2005г. на ВКС, І г.о. , на което се позовава касаторът е прието, че наследникът, който твърди, че запазанета му част е накърнена следва да извърши прихващане на имущества, но това разрешение се отнася до заветите и даренията негова полза. По отношение на свободното, неразпоредено имущество в практиката на ВКС се приема, че то се получава от всички наследници по закон в размера на наследствените права – решение № 599 от 17.11.2003 г. на ВКС, І г.о. по гр. д. № 240/2003 г., решение № 213 от 19.07.2001 г. на ВКС, І г.о. по гр. д. № 592/2000 г., В случая въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е приел, че от свободното имущество ищцата М. С. П. получава само 1/3 ид.ч. колкото е частта й от наследството по чл.5 ЗН. , следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на Д. С. Х. срещу въззивното решение на С. окръжен съд № 469 от 07.03.2008г. по гр.д. № 786/2007г. по чл.30 ЗН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: