О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София, 13.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 716 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” О. , гр. С. чрез процесуалните му представители адв. А адв. Светозар Зафиров и касационна жалба на Н. з. к., гр. С. чрез юрисконсулт Д. К. срещу решение № 196 от 15.07.2008г. по гр. д. № 917/2006г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е оставил в сила решението от 15.11.2002г. по т. дело № 1014/2001г. на Софийски градски съд, VІ-10 отд. в отхвърлителната му част за сумата 70 313,04 лв., отменил е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу НЗОК иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД до размер 25 249,51 лв. и е осъдил Н. з. к., гр. С. да заплати на „К” О. , гр. С. сумата 25 249,51 лв., представляваща възнаграждение по договор от 17.12.1999г. за инженерингова услуга – ремонт на РЗОК Русе, законната лихва върху нея от 26.07.2001г. до окончателното й плащане и 1 515 лв. съдебни и деловодни разноски за двете инстанции.
Ищецът „К” О. , гр. С. обжалва решението в отхвърлителната му част и поддържа становище, че в тази част съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че претенцията е заявена на договорно основание. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в писмено изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, а именно за съотношението между договорно и извъндоговорно основание при предявяване на исковите претенции, в противоречие с практиката на ВС /решение № 1564/1979г. по гр. д. № 290/1979г., ВС, І г. о./ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Според касатора случаят има важно значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед множеството сделки, свързани с извършване на строително-монтажни работи – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът Н. з. к., гр. С. оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище, че същата следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Н. з. к., гр. С. обжалва решението в осъдителната му част и поддържа становище, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира доводи, че въззивното решение е в противоречие с утвърдената практика по прилагане на ЗОП по отношение на определената в сключения по ЗОП договор за обществена поръчка цена, невъзможността й да бъде надвишена, по въпроса представлява ли нарушение на разпоредбите на ЗОП извършването на работи извън предмета на договора или в по-голямо количество от договореното, следва ли възложителят да заплати тези работи или същите трябва да се считат извършени за сметка на изпълнителя – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ищецът „К” О. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба на Н. з. к., гр. С..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявеният иск за сумата 70 313,04 лв. въззивният съд е приел, че страните не са договорили по вид, количество и цени изработването на климатична инсталация, нов водопровод за топла вода, доставка и монтаж на ел. котел и бойлер и покривни работи. Решаващият съдебен състав се е позовал на признанията на ищеца във въззивното производство и е изложил съображения, че евентуалното обогатяване на ответната страна за сметка на обедняването на ищеца е ирелевантно за спора поради недопустимост на процесуалните действия по изменение на иска по основание, предприети за първи път пред въззивната инстанция.
За да направи извод, че искът е основателен за сумата 25 249,51 лв., Софийски апелативен съд е приел, че договорените по вид работи, специфицирани в количествено-стойностната сметка, са изпълнени от ищеца в по-голям обем от договорения. Изложени са съображения, че 13 вида от договорените работи са изпълнени в количества, превишаващи предвидените в количествено-стойностната сметка, същите са актувани в трите протокола за извършени СМР на обекта, подписани от изпълнителя и инвеститора, обектът е приет с акт, установяващ годността на строежа за ползуване, поради което е направен извод, че за приетите и изпълнени съобразно договора СМР възложителят дължи възнаграждение Според решаващия съдебен състав договорените по вид работи следва да се заплатят в действително изпълнените количества, приети от възложителя, който е длъжен едностранно да коригира обема и да заплати или удържи разликите съобразно клаузата на т. 20.1. от договора. Въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи въззивната инстанция е констатирала, че разликата между договорените и изпълнени количества работи, специфицирани по видове в количествено-стойностната сметка, се остойностява в размер 56 076 лв. Искът е уважен за сумата 25 249,51 лв. с оглед диспозитивното начало в процеса и съобразно уточняващата обстоятелствената част молба с вх. № 6132/25.10.2006г., депозирана пред САС.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
По касационната жалба на „К” О. , гр. С.
Според касатора – ищец и въз основа на данните по делото същественият процесуалноправен въпрос се отнася до правното основание на предявения иск. Този въпрос е решен съобразно постоянната практика на ВКС, включително и цитираното в касационната жалба решение № 1564/1979г. по гр. д. № 290/1979г., ВС, І г. о., съгласно която правното основание на иска се въвежда от ищеца чрез фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, а не от посочената правна квалификация, която следва да се определи от съда. Като е приел, че СГС в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба е разгледал претенцията на предявеното договорно основание – иск за възнаграждение по договор за изработка, и че подадените от ищеца молби пред първоинстанционния съд не съдържат нови обстоятелства, съставляващи изменение на иска по основание и твърдения за факти, обосноваващи извъндоговорна отговорност, въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт при спазване на константната и безпротиворечива практика на ВКС. Изложените във въззивното решение съображения, че евентуалното обогатяване на ответната страна за сметка на обедняването на ищеца е ирелевантно за спора поради недопустимост на процесуалните действия по изменение на иска по основание, предприети за първи път пред въззивната инстанция, са в съответствие с Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ВКС на РБ, ОСГК, т. 9, съгласно която пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание и петитум.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Не множеството сделки, свързани с извършване на строително-монтажни работи, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице основание за изоставяне практиката на ВКС, възприета с горепосоченото тълкувателно решение, относно недопустимото изменяне на основанието на иска във въззивното производство. Разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД са ясни и не създават проблеми относно въпроса за тяхното съотношение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част.
По касационната жалба на Н. з. к., гр. С.
Според касатора – ответник съществените материалноправни въпроси са: може ли цената, определена в сключения по ЗОП договор за обществена поръчка, да бъде надвишена; представлява ли нарушение на разпоредбите на ЗОП извършването на работи извън предмета на договора или в по-голямо количество; следва ли възложителят да заплати тези работи или същите трябва да се считат извършени за сметка на изпълнителя. Неоснователен е доводът на касатора, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката по прилагане на ЗОП. Извършените СМР, за които е присъдено възнаграждение в размер 25 249,51 лв., са във връзка с възложената с договора работа и са включени като вид СМР в количествено-стойностната сметка. Количеството на възложената работа не винаги може да бъде фиксирано при сключване на договора за изработка, а се измерва след нейното изпълнение при приемането на работата и двустранното подписване на приемо-предавателния протокол. В този смисъл е разпоредбата на т. 20 от сключения между страните договор и изложените във въззивното решение съображения, че договорените по вид работи следва да се заплатят в действително изпълнените количества, приети от възложителя, който е длъжен едностранно да коригира обема и да заплати или удържи разликите съобразно клаузата на т. 20.1. от договора, не противоречат на съдебната практика.
Неоснователно е позоваването на решение от 04.04.2002г. по ВАД № 99/2001г., тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК има предвид трайната, непротиворечива, константна практика, създадена с решенията на отделните състави, както и тълкувателните решения на Общите събрание и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС и ЗСВ, но не и практиката на арбитражните съдилища.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 15.07.2008г. по гр. д. № 917/2006г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.