О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София,10.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 616 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 08.11.2010г. по гр.д.№1056/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е прието за установено по отношение на Л. С. Т.,И. Х. Т.,П. П. В. и М. С. В.,че [община] не е собственик на ПИ с идентификатор * с площ от 425кв.м. по кад.карта на [населено място],а по ПУП представляващ УПИ * в кв.* с площ от 423кв.м.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали площта на един недвижим имот е негов индивидуализиращ белег и дали индивидуализиращите белези не са само номер,разположение,граници от поне три страни,по който въпрос според касатора е налице противоречива практика на съдилищата,даваща основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Л. С. Т.,И. Х. Т., П. П. В. и М. С. В. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че през 1997г./н.а.№*,том *, н.д.№*/1997г.,поправен с н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2000г./ ищците са закупили дворно място от 2000кв.м.,представляващо имот пл.№*,кв.* по плана на [населено място],като със заповед №48/07.04.1998г. за този имот е отреден парцел V с площ от 2050кв.м., който включва площ от 1627кв.м. от имот пл.№* и придаваеми части по регулация с площ от 424кв.м. Придаваемата част обаче е актувана като общинска с Акт за публична общинска собственост №500/20.05.2003г. Въззивният съд е приел,че разликата между имот пл.№482 от 1997г. и парцел V-* е 50 кв.м.,като няма данни до 1998г. ищците да са прехвърлили на трето лице идеални части от закупеното от тях дворно място,нито има данни /и твърдения/ общината да е придобила по някой от предвидените в закона способи собствеността върху идеални части от имота, нито са представени доказателства при одобряването на ЧИ на ЗРП за парцели ** и * по плана на [населено място] със заповед №48/07.04.1998г. и отреждането на парцел * за имот пл.№* какви части са придадени по регулация,съответно какво е станало с притежаваните от ищците 2000кв.м. от имот пл.№*.Прието е,че след влизане в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по §6 ПР на ЗУТ на основание §8 ПР на ЗУТ отпада отчуждителното действие на плана и процесният УПИ е станал съсобствен между ищците и собственика на имота,от който са придадени към парцел * части,записани като общинска собственост според вещото лице.
Прието е,че с договор за замяна от 2004г./н.а.№*,том *,н.д.№*/2004г./ ищците са прехвърлили на Е. Г. 1627кв.м. от ПИ №* в кв.*а,но не са се разпоредили с всички притежавани от тях части от имота. Прието е,че тъй като Акт за общинска собственост №500/20.05.2003г. не е представен по делото,то не може да се установи на какво основание е извършено актуването. Прието е,че само по себе си актуването на един имот за общински няма вещноправен ефект,а само отразява настъпило придобиване на собствеността от общината на някакво правно основание,а в случая такова правно основание не се установява и не се сочи по отношение на придаваемите към УПИ * в кв.* площи, с оглед на което е прието,че общината не се легитимира като собственик на УПИ * в кв.*. Прието е,че при липса на данни какво се е случило с притежаваните от ищците 2000кв.м. от имот пл.№* по делото не е доказано възникване на съсобственост върху УПИ *2 в кв.* при неговото образуване през 1998г.,а оттам и върху обособените впоследствие две УПИ само между Е. Г. и [община].
Поддържаната от касатора теза,че наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос обуславя основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде споделена.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №113/28.04.2009г. по гр.д.№610/2008г. на ІV ГО на ВКС е прието,че определящо значение за спора по делото имат границите на имотите на всеки от праводателите на страните,тъй като площта на имота,която може да бъде различна поради неточно измерване или различен способ на измерване,не е съществен елемент при индивидуализацията на имота,като в разглеждания случай спорът касае индивидуализацията на два съседни имота /магазини/,притежавани преди национализацията.
В решение №1171/22.12.2008г. по гр.д.№4521/2007г. на І ГО на ВКС е прието,че при разрешаване на спор за това къде е била границата между два съседни имота,респ. каква следва да бъде действителната площ на един имот и дали с изградената сграда има навлизане в имота,следва да се изхожда от принципа,че площта на даден имот не е негов индивидуализиращ белег,каквито да неговото местонахождение и граници, като разминаването на посочената в титула за собственост площ с действителната такава,респ. с площта по плана,не означава непременно,че е налице завземане на имота от съседен такъв.
В настоящия случай обаче спорът не касае границите между два съседни имота нито е установено подобно разминаване на границите на имота по титула за собственост и по плана,а напротив установено е ,че площта на ПИ №* съвпада с площта на отредения за него УПИ * и именно на основата на това съвпадение съдът е изградил решаващите си изводи. В основата на изводите на съда за основателност на предявения отрицателен установителен иск е въпросът за доказване на основанието,на което се придобива,а оттам и притежава правото на собственост и за разпределяне на доказателствената тежест,но не и въпросът дали площта на един имот представлява негов съществен индивидуализиращ белег. И тъй като не се обосновава въпросът,обусловил извода на съда за основателността на предявения иск,както и въпросите,които биха могли да се възприемат като преюдициални, да са разрешавани противоречиво от съдилищата,следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 08.11.2010г. по гр.д.№1056/2010г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: