3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№880
София, 13.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2010година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 187 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Агенция за следприватизационен контрол гр.С. против определението на Софийски апелативен съд от 21.12.2009 год., по т.д.№ 225/2009 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за изменение на постановеното от същия съд въззивно решение № 1221/01.10.2009 год., по т.д.№ 225/2009 год., в частта му за деловодните разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като по изложените от частния жалбоподател съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон ГПК се иска и отмяната му.
Твърди се, че така присъдените на ответника деловодни разноски са в завишен размер, предвид обстоятелството, че процесуалният представител на ответника е бил наясно с изтеклата погасителна давност и въвеждайки едва във въззивната инстанция правопогасяващото си възражение за давност, поради осъществената нецелесъобразна защита последният необосновано е предизвикал и извършване на деловодни разноски за въззивното производство от страна на доверителя му, които с оглед изхода на спора незаконосъобразно са възложени в тежест на настоящия частен жалбоподател.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение състав на Софийски апелативен съд за първи път се е произнесъл по основателността на заявеното от настоящия частен жалбоподател по реда на чл.192, ал.4 ГПК/ отм./ искане за изменение на постановеното във въззивното производство по гр.д.№ 225/2009 год. решение, в частта му относно присъдените на ответника по делото-„ГИМЕЛ”АД, деловодни разноски от 3 950 лв. общо за двете инстанции, като е оставил без уважение същото, позовавайки се на процесуалното правило на чл.64, ал.2 ГПК/ отм./, при действието на която норма се е развило производството пред въззивния съд и на крайния правен резултат по делото.
Следователно на осн. чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК постановеното определение, предмет на настоящата частна жалба подлежащо на обжалване пред тричленен състав на ВКС не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Законосъобразно е разбирането на решаващия съд, че с оглед изхода от възникналия правен спор и установеното с чл.64, ал.2 ГПК/ отм./ процесуална правило на ответната страна се дължат реално направени деловодни разноски за защита пред отделните инстанции.
Обстоятелството, че в хода на делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между „Г.”АД и пълномощника на същото ЮЛ- адв.С. А. от САК, в който сумата от 1 500 лв. е отбелязана изрично като внесен в полза на последния адвокатски хонорар за реално осъществената от адв. А. защита по делото, е достатъчно, за да се счете, че тази сума има правната характеристика на разноски по см. на чл.64, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./и подлежи на включване в общите деловодни разходи на страната.
Що се касае до визираната прекомерност на същата, то този довод е неоснователен.
Съпоставен размерът на процесната сума, както с действителната фактическа и правна сложност на делото, така и с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/ 2004 год., изключва наличие на елементите от фактическия състав на чл.78, ал.5 ГПК, водещ до намаляването му.
Доколкото, пък, правото на разноски в исковия процес, регламентирано с нормите на чл.78 ГПК, аналогични с нормите на чл.64 ГПК/ отм./ , като имуществено право от категорията на акцесорните не е обусловено от предприетия от страната начин на защита, то последният несъмнено е правно ирелевантен за възлагане отговорността за деловодните разходи.
В този смисъл правно несъстоятелно, поради отсъствие на основание в закона, се явява становището на настоящия частен жалбоподател, че на ответната по спора страна, независимо от изхода на делото във въззивната инстанция, деловодни разноски, включващи заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. А. не се следват, щом правопогасяващото си възражение за давност последната е въвела едва във въззивното производство, причинявайки по този начин сама на себе си и допълнителни разходи за защита пред въззивната инстанция.
Като несъобразено с правото на жалба на страната и с предоставените и процесуални способи за защита, които последната може да реализира единствено по своя едновластна преценка, изразеното в частната жалба становище не следва да бъде споделено.
Отделен в тази вр. е въпросът, че и частният жалбоподател, надлежно представляван от съответен юрисконсулт е бил запознат с установените в закона давностни срокове при които нарушеното му или застрашено субективно материално право е могло успешно да бъде упражнено, но доколкото в разглежданата хипотеза законодателят не свързал виновното или не процесуално поведение на страните с отговорността за разноски, то той не следва да бъде подробно обсъждан.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.278 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд от 21.12.2009 год., по в.т.д.№ 225/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: