1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
С., 20.06. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 27 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. И. М., против въззивно решение от 30.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 12904/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Г с-в, с което като е потвърдено решението от 02.06.2010 г. на Софийски районен съд, 64 с-в, постановено по гр.д. № 3547/2010 г., са уважени предявените от Ц. Г. И. от [населено място] срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 11 от 19.01.2010 г. на изпълнителния директор на агенцията, за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – главен експерт в сектор „Организиране на отчуждителни процедури” в отдел „Отчуждаване” в дирекция „Правна и управление на собствеността” към Агенция „Пътна инфраструктура” и за заплащане на сумата 2 474,70 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от 20.01.2010 г. до 14.04.2010 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. въпрос е, налице ли е реално съкращаване на щата в случаите, когато две длъжности се премахват, а трудовите им функции се обединяват в новообразувана длъжност и задължителен ли е подборът в тази хипотеза.
Ответницата по касационната жалба Ц. Г. И. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, тъй като по старото щатно разписание от 01.07.2009 г. отдел „Отчуждаване” е бил с численост на персонала – 7 щатни бройки в т.ч. началник отдел – 1 щ.бр. и два сектора с по 3 щ.бр. С новото длъжностно разписание от 15.01.2010 г. се предвижда за отдел „Отчуждаване и управление на собствеността” – 10 щ.бр., в т.ч. и началник отдел – 1 щ.бр., сектор „Отчуждаване” – 5 щ.бр. и сектор „Управление на собствеността” – 4 щ.бр., т.е. отдел „Отчуждаване” се е трансформирал в сектор „Отчуждаване”, а числеността на служителите в него е намалена от 7 щ.бр. на 5 щ.бр. В този случай подборът по чл. 329 КТ е задължителен елемент от законосъобразността на уволнението. В. съд се е позовал на трайната съдебна практика, съгласно която когато се съкращават една или няколко щатни бройки, в задължение на работодателя е да извърши подбор измежду всички заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители, тъй като това е част от правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Целта е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона. В конкретния случай е установено, че не се съкращава изцяло трудовата функция, а се съкращават само част от щатните бройки на служителите, които са я осъществявали, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор с оглед разпоредбата на чл. 329 КТ между всички служители, които са заемали длъжността до момента на новото щатно разписание и/или между всички служители, които заемат сходна на съкратената длъжност. В случая предвид липсата на доказателства за извършен подбор от работодателя между ищцата и останалите служители, осъществявали длъжността, от която са съкратени щатни бройки, уволнението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поставеният в изложението правен въпрос с оглед установената по делото фактическа обстановка, не е обусловил изхода на делото, поради което в случая не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Следва да се отбележи обаче, че по приложението на чл. 329 КТ е налице задължителна съдебна практика, в случая съобразена от въззивния съд, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. По поставения правен въпрос, макар и да не е обусловил изхода на делото, е налице задължителна съдебна практика, установена в производство по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК, а именно – решение № 668 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1582/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в които е прието, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на длъжността е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Налице е реално съкращаване на щата и в случая, при който заеманата длъжност е закрита и на нейно място е създадена нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции. Наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 329 КТ изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 12904/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Г с-в, по касационна жалба с вх. № 69678/25.07.2011 г. на Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: