О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 280 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 89093 от 18.VІІ.2014 г. на благоевградското [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от въззивното решение № 4346 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 13.VІ.2014 г., постановено по гр. дело № 8130/2013 г., с която търговецът настоящ касатор е бил осъден – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – да заплати на „Медицински център [фирма]-гр. П. сума в размер на 11 000 лв. (единадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за вреди по сключен помежду им на 1.ІХ.2009 г. договор за изработка и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 28.VІІ.2011 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира частичното му касиране.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото във въззивната инстанция въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който СГС да се е произнесъл с атакуваната осъдителна част на решение си, поддържа единствено, че последното било постановено в противоречие с въззивното решение от 10.VІІ.2008 г. на ОС-Ямбол по т. д. № 219/08 г., както и с първоинстанционното решение на РС-Пазарджик от 27.ІV.2011 г. по гр. д. № 4465/2010 г.
Ответното по касация „Медицински център [фирма]-гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на СГС в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен за извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая тези по т. т. 2 и 3на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4346 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 13.VІ.2014 г. постановено по гр. дело № 8130/2013 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2