О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
гр.София, 28.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 680/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. Д. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 303 от 10.12.2010 г. по гр.д.№ 339/ 2010 г., с което е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 2150/ 2008 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя против В. М. В. иск, квалифициран по чл.362 от ГПК, за обезсилване на решение на Казанлъшки районен съд № 9 от 02.02.2007 г., с което е обявен за окончателен сключеният на 28.05.2009 г. между П. П. И. и В. М. В. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят повдига два правни въпроса, по които счита, че практиката е противоречива и които поддържа, че въззивният съд е разрешил неправилно. Процесуалноправният въпрос касае допустимостта ответникът да излага доводи за забава на кредитора и да сочи доказателства за това след срока за отговор по исковата молба. Материалноправният въпрос касае моментът, в който длъжникът по парично вземане се освобождава от отговорност – дали е моментът на внасяне на парите в банка или е моментът на заверяване на банковата сметка на кредитора. За да бъде даден отговор на тези въпроси, жалбоподателят моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация В. М. В. оспорва жалбата и поддържа, че на поставените от касатора въпроси въззивният съд е дал правилен отговор, както и че по тях не е налице противоречива практика. Моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос не се установява наличие на противоречива практика. В приложените към изложението решения на ОС – Варна по гр.д.№ 1000/ 2009 г. и на ОС – Велико Търново по гр.д.№ 435/ 2009 г. няма правни изводи, че не може да се излагат твърдения за забава на кредитора и да се сочат доказателства за това след срока за отговор на исковата молба. Първото решение разглежда хипотеза, в която по делото ответникът не е представил отговор на исковата молба, докато в настоящето производство такъв отговор има подаден и в него са изложени твърдения за внасяне на сума по сметка в банка като основание за освобождаване на длъжника от отговорност. След като по така дадения отговор кредиторът (ищецът) е възразил, че не са били налице предпоставките за внасяне на сумата, длъжникът (ответник) е заявил в отговор, че на кредиторът е предложено плащане в брой, но той е отказал да го приеме и е поискал за установяване на това обстоятелство да бъде разпитан свидетел. В съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че при направено оспорване от ищеца в първото съдебно заседание, ответникът има право на отговор, включително да поиска ангажиране на доказателства в подкрепа на доводите си. Преклузията по отношение на доказателствените искания настъпва окончателно едва след като страните са запознати с доклада по делото и им е дадена възможност да вземат становище по него и да ангажират доказателства (чл.146 ал.3 от ГПК). Положението при неподаден отговор на исковата молба е различно, така че приложеното решение на ОС – Варна няма отношение към повдигнатия от ищеца процесуалноправен въпрос и не доказва твърденията на ищеца, че по него има противоречива практика. Това важи и за решението на ОС – Велико Търново, в което е разглеждан въпросът за това, кога най-късно може да се направи възражение за погасителна давност от ответника, а не при какви условия ответникът може да отговаря на оспорвания на ищеца и да ангажира доказателства във връзка с тях.
Материалноправният въпрос, повдигнат от ищеца, не обуславя въззивното решение, тъй като такъв въпрос пред въззивния съд не е стоял. За да откаже да обезсили решението за обявяване на предварителен договор за окончателен, въззивният съд е приел, че длъжникът е предложил плащане на кредитора, че кредиторът е отказал да приеме сумата и че след това длъжникът е внесъл сумата по сметка на името на кредитора в банка. Прието е, че с внасянето на сумата длъжникът се освобождава от отговорност. Нито ищецът, нито ответникът, са твърдяли нещо различно в хода на производството, затова въззивният съд не е решавал спор относно момента на освобождаване на длъжника. Такъв спор не може да бъде решен, тъй като не е повдигнат своевременно, т.е. отговорът на поставения от касатора въпрос не би имал значение за изхода на делото. Според задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да се допуска по въпрос, който не обуславя правните изводи на въззивния съд. Отделно от това, за заверяване на сметка като момент за извършване на плащане има смисъл да се говори когато нарежда извършване на банков превод от негова сметка по сметка на кредитора. В този случай законът предвижда, че моментът на изпълнение не е този, в който нареждането е дадено от длъжника, а този, в който сумата е получена по сметка на кредитора. Когато парите се внасят в брой, моментът на внасянето съвпада с този, в който парите постъпват в сметката на кредитора и е безпредметно да се говори за заверяване на тази сметка.
Ето защо се налага извод, че по нито един от поставените въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 303 от 10.12.2010 г. по гр.д.№ 339/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: