5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
С., 29.09. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2302/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. И. П. чрез пълномощник адв. Е. И. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 09.12.2014г. по в. гр. дело № 7660/2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 01.04.2014г. по гр. дело № 44112/2013г. на Софийски районен съд и вместо това са отхвърлени исковете на жалбоподателя против [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 413 от 29.08.2013., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ локомотивен машинист, влакова работа” в Локомотивен район Д., Експлоатационен пункт С. и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3777 лв. за периода 04.09.2013г. – 04.03.2014г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193 КТ, тъй като искането за даване на писмени обяснения изхождало от лицето И., а дисциплинарното наказание било наложено от ръководител Д. и писменото искане не съдържало всички основания посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; твърди се още, че по делото работодателят не е доказал визираното в заповедта нарушение да е извършено лично от ищеца, с което е нарушена разпоредбата на чл. 186 КТ. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да е представена съдебна практика и на т. 3-та, без да са развити съображения по приложението на посочената хипотеза, като основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че изложението не съдържа изведен правен въпрос съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че жалбоподателят се позовава на съдебна практика, която не представя, но след извършена проверка същата не влиза в противоречие с приетото от съда. Изложени са съображения в подкрепа правилността на изводите на съда по приложението на чл. 193 ГПК и по приетите за доказани с обжалваното решение от фактическа страна на визираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, респ. вината на ищца, под чието управление и разпореждане се е намирал локомотива, в който са намерени укрити стекове с акцизна стока без бандерол. Представена е задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193 КТ; относно нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; относно връзката между фактите установени или неустановени в наказателно и дисциплинарно производство, когато двете производства имат за предмет факта на дисциплинарното нарушение и едно и също лице и по приложението на чл. 195 КТ. Оспорено е наличие на основание за допускане на касационно обжалване и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради липса на мотивирано искане. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изведени конкретни правни въпроси, но с оглед на твърденията най-общо може да се конкретизира въпрос по приложението на чл. 193 КТ. Твърденията, че по делото липсвали доказателства за лична вина на служителя за описаните в заповедта нарушения, с оглед разпоредбата на чл. 186 КТ, са отправени към оспорване на фактическите и правни изводи на съда, които не могат да бъдат проверени в производството по допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ – от ищеца са поискани писмени обяснения относно твърдяното нарушение, установено от писмо изходящо от И. И. – управител на ответното дружество към този момент и от писмени обяснения дадени от ищеца на 13.08.2013г., касаещи визираното в заповедта нарушение, за което е наложено и дисциплинарното уволнение на ищеца. В този смисъл е установената съдебна практика по приложението на чл. 193 КТ, според която работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като дисциплинарното производство като динамичен фактически състав не е уредено в КТ; когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се искат обясненията – решение по гр. дело № 1917/2010г., четвърто г. о., ВКС. В тази смисъл и решения по гр. дело № 982/2011г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 267/2009г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 62/2013г., четвърто г. о., ВКС – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочените изисквания са изпълнени от работодателя, видно от съдържанието на писменото искане до ищеца и от дадените от него писмени обяснения. Относно твърденията, че искането не изхождало от лицето И., по делото е представено изрично пълномощно от И. И. в качеството му на управител на ответното дружество, с което е упълномощил за посочения в пълномощното период главния юрисконсулт на дружеството с конкретно посочени правомощия, между които да провежда дисциплинарни производства при условията и по реда на КТ, като на основание чл. 193 КТ да иска и приема обяснения на работника/служителя, срещу когото е открито производство (т. 4).
По твърденията за недоказаност на лична вина на ищеца да е извършил визираното в заповедта нарушение, с въззивното решение съдът е дал точен отговор – дисциплинарното наказание на ищеца е наложено не затова, че той лично е внесъл акцизната стока укрита във въздушните филтри на локомотива, а за това, че на посочената дата е допуснал да се пренесе такава стока в локомотив под негово ръководство и управление. Според задължителната съдебна практика на ВКС, нито умисълът, нито наличието на вреда са елемент от фактическия състав на злоупотребата с доверието на работодателя (в заповедта извършеното нарушение е квалифицирано от работодателя като такова по чл. 187, т. 8 КТ); основание за наложеното дисциплинарно наказание е деянието (действие или бездействие), което съставлява нарушаване на трудовата дисциплина, а правната квалификация на извършеното нарушение е посочването на хипотезата в правната норма, която установява задължението на работника или служителя да бездейства или да действа с необходимата грижа (решение по гр. дело № 1157/2011г., четвърто г. о., ВКС). Обстоятелството, че по случая е било образувано досъдебно производство, няма отношение към дисциплинарната отговорност на ищеца. Въпросът за наказателната отговорност на лице разследвано за престъпление не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна, когато нарушението е подведено под хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. В дисциплинарното производство се разрешава въпроса за установяване на дисциплинарното нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя накърняващо трудовата дисциплина. Ако за същото действие работникът е бил разследван в предварително производство, прекратено поради това, че авторството му не може да се докаже, това не предрешава въпроса за установяване на дисциплинарното нарушение.
Предвид изложеното, по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. по т. 3-та, по приложението на която жалбоподателят не излага съображения.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 380 лв. юрисконсулско възнаграждение по чл. 7 , ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2014г. по в. гр. дело № 7660/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ф. И. П. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски в размер на 380 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ