О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 06.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1915 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “З” А. със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор Г, чрез процесуалния му представител адв. Е, против въззивното решение № 272 от 21 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 536 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 472 от 11 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото е проведена законосъобразна процедура по налагане на дисциплинарно наказание; в заповедта за дисциплинарно уволнение са вписани всички обстоятелства по чл. 195 ал. 1 КТ; работодателят е поискал обяснения от работника, като е делегирал тези права на началника на цеха, а няма разпоредба, която да задължава изискването на писмени обяснения; обясненията са поискани за конкретно нарушение; претенцията за изплащане на обезщетение е неоснователна и недоказана, защото представената служебна бележка от бюрото по труда не доказва, че работникът е останал без работа. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл в нарушение на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Поставените два проблема, поради обтекаемите твърдения на касатора, ВКС уточнява така: съдът се е произнесъл по въпроса следва ли да има изрична писмена заповед за оправомощаването на прекия началник на работника да събере обясненията му за нарушенията по атакуваната заповед – сочат се две решения на ВКС; представените от ищеца служебна бележка за регистрация в бюрото по труда и карта за отбелязване на коя дата следва да положи подпис в бюрото по труда следва ли да се считат като документи с удостоверителен характер относно периода, за който работникът е останал без работа – сочи се едно решение на ВКС.
Ответникът В. К. К. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Л, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбата. Представят се две решения на ВКС и определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че в атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение не е посочено конкретно наказание за установеното нарушение на трудовата дисциплина, поради което не е изпълнено изискването на чл. 195 ал. 1 КТ; липсват доказателства за искани от работника обяснения от страна на работодателя – работникът е изслушан от началника на цеха, но не и от работодателя, а и работникът не е бил уведомен, че следва да даде писмени обяснения, поради което дисциплинарното наказание подлежи на отмяна без разглеждането му по същество; установено е, че работникът бил регистриран в бюрото по труда и има положен подпис на регистрационна карта, като неоснователно се твърди от работодателя, че следва да се представи документ от ТД “НАП” за установяване, че работникът е останал без работа.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По първия поставен въпрос не е налице противоречивото му разрешаване от съдилищата. В решение № 2* по гр.д. № 1* за 2003 г. на ІІІ ГО се сочи, че няма законова пречка субектът на дисциплинарна власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл. 193 КТ, а в решение № 398 по гр.д. № 748 за 2001 г. на ІІІ ГО се приема, че във връзка със задължението по чл. 193 ал. 1 КТ, необходимо и достатъчно е в съдебния процес да се установи, че работодателят е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, като фактът на поискването на обясненията се установява в процеса с всички доказателствени средства. В поставения проблем от страна на касатора възможността искането на обяснения да бъде сторено от упълномощено от работодателя за тази цел лице се обвързва с изрична заповед за това. Ясно е, че посочената съдебна практика не разрешава подобен въпрос, а и решаващата воля на съда не е такава – съдът е посочил, че липсват данни работодателят да е изслушал работника, макар прекия му ръководител да е разговарял с него, но не са представени писмени обяснения, за да може работодателят да извърши преценка преди налагането на дисциплинарното наказание.
Освен изложеното следва да се отбележи, че дори поставеният първи проблем да беше разрешен в противоречие с посочената съдебна практика, пак не би станал причина за допускане на решението до касационен контрол. Това е така, защото атакуваната заповед е била намерена от въззивния съд незаконосъобразна и на друго основание – липсата на мотивировка по чл. 195 ал. 1 КТ, което, като самостоятелно основание, не би променило крайния резултат по спора, а касаторът не е поставил проблем в тази връзка, на който да бъде даден отговор в производство по чл. 290 ГПК.
Вторият поставен материалноправен въпрос също не е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика. В решение № 109 по гр.д. № 1* за 2000 г. на ІІІ ГО се приема, че за основателността на иска по чл. 225 ал. 1 КТ се съди по представените доказателства за наличието на вреда, която е в причинно-следствена връзка с незаконното уволнение – ищецът да е останал без работа, респективно пропуснал е ползи, които подлежат на обезщетяване по реда на КТ. Такова е и разрешението на поставения въпрос от въззивния съд. Няма законово изискване оставането без работа да се установява само и единствено с удостоверение от НАП за подобно обстоятелство. За това кои документи могат да послужат за доказване на основанието по иска по чл. 225 ал. 1 КТ е налице и задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 517 по гр.д. № 335 за 2009 г. на ІV ГО.
Ответникът не прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 272 от 21 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 536 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: