1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
С., 01.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2777 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. С., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Н. И. А., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. С. от АК-С., против въззивно решение № 8717 от 27.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 9048/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав, с което като е потвърдено решение № ІІІ-81-252 от 06.12.2012 г. и допълнително решение № 31 от 17.05.2013 г., постановени по гр.д. № 19081/2012 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 81 с-в, е постановено на основание чл. 127, ал. 2 СК малолетното дете Н. И. А., родено на 13.01.2011 г., да живее при своята майка С. А. С., предоставени са упражняването на родителските права спрямо него на майката, определен е режим на лични отношения на бащата И. Н. А. от [населено място] с детето Н. И. А., както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч., както и две седмици през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лв., считано от 14.09.2012 г., ведно със законните последици. В. решение е обжалвано в частта му на определения режим на лични отношения на бащата с детето и размера на присъдена месечна издръжка.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси от материално и процесуално естество от значение за изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос е за задължението на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, както и да прецени и обсъди всички възражения на страните, в частност може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Поставените материалноправни въпроси са – кои обстоятелства и по какъв начин следва да бъдат преценявани от съда при определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и следва ли при тази преценка приоритет да имат интересите на детето и конкретните особености на случая; въз основа на какви критерии и обстоятелства следва да бъде определена необходимата месечна издръжка на детето и в кои случаи е допустимо размерът на издръжката да бъде определен въз основа на критерия „ осигуряване на минимално съществуване” на детето, както и длъжен ли е съдът да съобрази общия размер на необходимата месечна издръжка с определения от МС и следва ли при разпределянето на издръжката между двамата родители, съдът да вземе предвид ежедневните грижи, усилия и разходи на родителя, който упражнява родителските права и отглежда и възпитава детето и неговите възможности и отговорности, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика, за която твърди, че не е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, а именно – Постановление № 7/ 27.12.1965 г. на Пленума на ВС, Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, решение № 34 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 26 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 598/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр.д. № 1654/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 1373 от 28.03.2013 г. по гр.д. № 12822/2012 г. на Варненския районен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила, решение № 2049 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 18782/2012 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 28.05.2013 г., въззивно решение № 1393 от 26.06.2013 г. по в.гр.д. № 1326/2013 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила и определение № 1341 от 18.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1886/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените невлязло в сила първоинстанционно решение и определение на ВКС в производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с оглед приетите разрешения в т. 3 на ТР № 1/2010 г. и т. 1 на ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС
Ответникът по касационната жалба И. Н. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Г. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната недопустимост като просрочена, респ. за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 127, ал. 2 СК и оценяем за месечната издръжка на малолетно дете по чл. 142 и чл. 143 СК, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в едномесечния срок по чл. 283 ГПК от връчване на въззивното решение.
В обжалваното решение съдът е приел, че при определяне режима на лични отношения на родителя, който не упражнява непосредствено родителските права с детето следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, която регламентира този обем и има задължителен характер. В случая обаче следва да бъде постановен по-ограничен режим на лични отношения на детето с бащата предвид особеностите на случая – разногласията и неразбирателствата на страните като родители на детето, което е довело до прекъсване през последната година на връзката между бащата и малолетното дете, което е на ниска възраст – родено през 2011 г. Приел е за неоснователни възраженията на майката, свързани с домашното насилие, упражнено спрямо нея от бащата на 13.09.2012 г. като основание за искания крайно рестриктивен режим на лични отношения на бащата с детето Н., тъй като такъв режим не би бил в интерес на детето. Това е така, тъй като интересът на малолетното дете Н. налага то да може да контактува възможно най-пълноценно и с родителя, при когото не живее и който не е лишен от родителски права, нито същите са му ограничени. Приел е, че при този макар и ограничен режим ще бъде дадена добра възможност и на бащата да може да изразява своите родителски чувства и обич към детето, да участва в грижите по неговото отглеждане, възпитание и развитие, като този режим сам по себе си представлява един адапционен режим, при който да може да бъде възстановена връзката баща – син и детето да започне да се чувства спокойно с баща си. В. съд е приел, че и издръжката от 80 лв. месечно, която да заплаща бащата е съобразена с конкретните обстоятелства и закона/ чл. 142, ал. 2 СК/, както и с конкретните нужди на издържания и с възможностите на задължения родител, който е безработен и ищцата не е доказала, че той разполага и с допълнителни доходи, тъй като съдът не може да постановява решението си единствено на предположения за материалните възможности на родителя, дължащ издръжка на малолетното си дете.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси от материално и процесуално естество, с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, установена с визираните по-горе Постановления на Пленума на ВС, с решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, както и с представената от жалбоподателката съдебна практика. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето; привързаност между деца и родители и именно съобразно тези критерии е приел, че майката се явява родителят с по-добри възпитателски качества и на нея следва да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, като на бащата се определи по-ограничен режим на лични отношения с детето, предвид неговата ниска възраст и влошените личностни отношения между родителите, които обстоятелства налагат за известен период от време при този ограничен режим на лични отношения да може да бъде възстановена връзката баща – дете, което е в негов изключителен интерес. Доводите за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка и поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос – въз основа на какви критерии и обстоятелства следва да бъде определена необходимата месечна издръжка на детето, е от значение за изхода на делото по този иск, но той също е относим към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася, ако жалбата бъде допусната до касационен контрол. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала нуждата от издръжка на детето, родено през 2011 г., в размер на 200 лв. месечно и за възможността на ответника да заплаща същата, тъй като издръжката е функция на конкретните нужди на издържания и възможностите на задължения родител и в тежест на ищеца в процеса е да докаже тези релевантни предпоставки, което в случая ищцата не е сторила. Що се отнася до поставения правен въпрос в изложението от процесуално естество, същият отново е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касаторката въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8717 от 27.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 9048/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав, по касационната жалба с вх. № 18103/14.02.2014 г. на С. А. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: