3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
гр. С., 17,11,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 1243 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. А. срещу решение № 176 от 21.01.2016г. по гр. д. № 2411/2015г. на Апелативен съд С., с което изцяло е потвърдено решение № 1243 от 20.03.2015г. по гр.д. № 192/2014г. на Окръжен съд Благоевград. С последното касаторът е осъден на основание чл. 288, ал.1,т.1 КЗ /отм./ да заплати на Г. С. сумата от 37 042.67 лв., представляваща общата стойност на изплатените от фонда обезщетения, както следва: по щета № 120034/30.03.2010г.- обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 225.34 лв. и по щета № 220007/07.08.2009г.- обезщетение за неимуществени вреди и разходи за лечение в размер на 34 817,33 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 04.08.2014г. до окончателното му изплащане.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски и за трите инстанции.
Ответникът Г. [населено място] /ГФ/ представя отговор на касационната жалба, в който твърди, че същата е бланкетна, както и че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалван.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел за правно неотносимо по отношение възникването на регресните права на ГФ, обстоятелството че ищецът не е застраховащо лице. Изложил е съображения, че съгласно чл.185 ЗДвП водачите на МПС са длъжни при пътуване да носят в себе си изброените в разпоредбата валидни документи вкл. документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, и следователно, водачът е този, който преди да потегли проверява наличието на всички изискуеми от ЗДвП документи. Ако и доколкото има твърдение за въвеждане на шофьора в заблуждение относно валидността на застрахователното правоотношение, удостоверено със застрахователната полица, за увреденият водач възникват съответни регресни права от момента на увреждането му, но те не са предмет на производството. Въззивната инстанция е счела за преклудирано направеното за първи път пред нея възражение за неоснователно плащане от страна на Г. , като е посочила, че изтичането на срока за отговор на искова молба е моментът, от който се преклудира възможността ответникът да прави правоотричащи възражения. Посочено е, че в отговора на исковата молба се съдържа единствено възражение за липса на информираност на водача за прекратителното действие на поведението на възложителя на работата по отношение на застрахователното правоотношение, но не и за липса на настъпил прекратителен ефект.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Чие задължение е за внасяне на дължимата поредна вноска по договор за застраховка на товарно МПС?; /2/ Ако на водача е предоставена зелена карта за едногодишен срок, той бил ли е длъжен и имал ли е възможност да направи справка, дали собственикът на товарния автомобил е внесъл поредната вноска по застрахователния договор?
Поставените въпроси не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изхода на спора, доколкото отговор на същите не се съдържа в мотивите на обжалвания акт на въззивната инстанция, която е приела, че за регресното право на ГФ по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ е ирелевантно, че ищецът не е застраховащо лице. С оглед разрешението в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, при липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
В изложението към жалбата е посочено, че ответникът не е могъл да се позове в отговора на исковата молба, че застрахователния договор не е прекратен, защото ГФ няма интерес да се позове на това, като по делото липсват доказателства, от които може да се направи извод за прекратяване на договора. Така изложените твърдения, представляват оплакване относно неправилността на акта, но не и поставяне на въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, като в селективната фаза на касационното производство, ВКС не може разглежда основанията за неправилност на атакувания акт, които са различни от основанията за допускане на касационния контрол. Наведеното във въззивната жалба оплакване е, че липсва направено от застрахователя искане за прекратяване на застрахователния договор, за което се поддържа, че е необходимо по чл.202 КЗ /отм./, което възражение е могло да бъде направено от касатора още с отговора на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 21.01.2016г. по гр.д. № 2411/2015г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.