О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 19.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 459 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. У. срещу решение № 1977/28.10.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по гр.д. № 1876/2013 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, осъждаща настоящия касатор да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ сумата 123613.15 лв. – продажна цена по договори и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 20309.54 лв. – лихва за забава за посочен период от време със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – недопустимост на въззивното решение и произнасяне от съда по „материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на СГС в обжалваната му уважителна част САС е приел за неоснователни доводите на въззивника, сега касатор, че искът е подаден от лице без представителна власт – управител С. Б., тъй като към момента на подаването на исковата молба – 27.10.2011 г. Б. е вписан като управител и представляващ [фирма], а ограничението на представителната власт на С. Б., за което са представени доказателства пред САС касае период слез подаването на исковата молба – от 12.12.2011 г. , при заличаване на Б. на 19.12.2011 г. САС е приел за неоснователно и оплакването за липса на проверка от СГС на автентичността на подписа на управителя Б., поради липса на своевременно оспорване от ответника, сега касатор в срока за отговор на исковата молба. Според САС между страните са сключени два рамкови договора за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. ТЗ – от 29.08.2008 г. и от 27.08.2009 г., а конкретните параметри на конкретните доставки /дати, стоки, брой, ед. цена и обща стойност/ са определени в издадените от ищеца фактури, приети и осчетоводени от ответника. От заключението на СИЕ САС е приел, че приложените от ищеца фактури, с изключение на една, са осчетоводени при ответника, което доказва, според САС, предаването на стоките по процесните фактури. Съгласно договора е уговорено плащане в рамките на 30 календарни дни от издаването на фактурите, което законът, според САС допуска – чл.327 ал.1 ТЗ. Ответникът не е изплатил в цялост дължимата цена по 14 осчетоводени при него фактури, изплатена е част от цената по две фактури, с оглед на което САС е приел, че ответникът дължи плащане на цената на доставените стоки по посочените осчетоводени фактури – 123613.15 лв. със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Уважен е частично и иска за претендираната мораторна лихва, съобразно заключението на ССЕ и падежа на всяка фактура, като САС е посочил, че първоинстанционният съд е присъдил мораторна лихва в по-малък размер от дължимия, но в тази част решението не обжалвано от ищецът.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изключително кратките си касационна жалба и „изложение по чл.280 ал.1 ГПК” касаторът твърди, че въззивният съд не е извършил служебна проверка „за липсата и наличието на представителна власт на лицето С. Б., което би довело евентуално до недопустимост на иска и обезсилване на решението”. За недопустимост на въззивното решение настоящата инстанция следи служебно /т.1 от ТКР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, но в случая няма никакви данни за такава. Както се посочи по-горе, във връзка с поддържаните от ответника оплаквания за липса на представителна власт на С. Б. като представител на ищцовото дружество, САС е изложил подробни съображения в мотивите на обжалваното решение относно вписването на управителя в търговския регистър, ограничаването на представителната му власт, заличаването му, както и несвоевременно направеното оспорване на подписа му върху исковата молба. При тези данни няма основание да се приеме, че е предявена искова молба от лице без представителна власт и по която има недопустимо произнасяне. Относно уважаването на предявените искове не се формулират въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а се навеждат доводи във връзка с приложение на отлагателни условия за плащане при разпоредбата на чл.327 ТЗ и може ли да се приеме, че стоката е получена без протокол за предаване и задължението е възникнало само документално. Тези доводи, макар да не представляват основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не съответстват и на изложените мотиви от САС, който много подробно е обсъдил разпоредбата на чл.327 ТЗ и възможностите за плащане във времето на получена стока, сключените между страните договори, издадените фактури, осчетоводени при ответника при наличие и на частично плащане по някои от тях /заключение на ССЕ/. След обсъждане на всички тези доказателства е направен обоснован извод за приемане на договорената стока, липсата на плащане в цялост на договорената цена в договорените срокове и основателност на неизплатената цена с договорената лихва за забава. Касаторът не сочи допълнителен критерий за селекция, а възпроизвеждането на част от разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не мотивира приложението й /вж. т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не претендира такива и не представя доказателства да е сторила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1977/28.10.2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по гр.д. № 1876/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.