О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
С., 20.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 2281 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ПК
Образувано е по касационната жалба на ищцата Н. А. Г. срещу Решение № 48 от 25.01.2013г. по въззивно търговско дело № 1276/2012г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението на ОС Пловдив по т.д.№ 2194/2011г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Н. Г. срещу [фирма], [населено място] иск за заплащането на сумата 78 232лв., част от вземане от 60 000 евро, също част от възнаграждение по договор за поръчка, сключен на 04.03.2008г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а искът-уважен. Твърдението е, че претенцията на ищцата за дължимо възнаграждение в качеството й на изпълнител по договор за поръчка не е обвързана от факта на прекратяването на договора, а от изпълнението на задълженията й по него. Поради това счита за неправилен извода на апелативния съд, че след като договорът не е прекратен едностранно от доверителя при липса на виновно поведение на довереника, не е налице и основанието за заплащане на възнаграждението по чл.7,ал.1, предл.последно от договора. Поддържа , че неправилно въпросът за прекратяването на договора е свързан с изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочват като правни въпросите: Кога става изискуемо задължението на възложителя за престиране на възнаграждението по договора за поръчка и изискуемостта свързана ли е с прекратяването му; кога един договор за поръчка следва да се счита прекратен /при положение, че не е бил развален и поръчката не е била оттеглена/. Фактическото изпълнение на поетите от изпълнителя задължения не е ли достатъчно за възникване на задължението на доверителя за плащане на възнаграждението. Ако задължението за плащане не е обвързано със срок, то изискуемостта настъпва ли с поканата за плащане на възнаграждението. Може ли съдът въз основа на едностранно изявление на страната да приеме определено обстоятелство за доказано.
Позоваването е на допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /противоречие с Решение № 224 по гр.д.№ 371/2010г. на ІV г.о., Решение № 235 по гр.д.№ 673/2009г. на І г.о./ по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 240 по т.д.№ 508/2004г. на ІІ т.о.,Решение № 1528 по гр.д.№ 1285/2002г. на ІV г.о. Решение № 968 по гр.д.№ 2049/1993г. на V г.о./ и по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице
Съдилищата са сезирани с иск за заплащане на възнаграждение на ищцата като довереник по сключен с ответното дружеството договор от 04.03.2008г., уговорено в чл.7,ал.1: в случай, че доверителят не сключи с довереника договор, който да индивидуализира дължимата по чл.2,ал.1 от този договор престация; подпише такъв договор, но откаже да престира уговореното в него; и в случай, че прекрати едностранно настоящия договор без да е налице виновно поведение от довереника, доверителят дължи възнаграждение в размер на 130 000 евро. В чл.2,ал.1 е посочено, че срещу възложената му работа, довереникът ще получи следната престация- прехвърляне на право на собственост върху един от обектите, предвидени за застрояване по договора, като индивидуализацията на обекта, сроковете на строителство ще бъдат уговорени в допълнителен анекс, който страните ще сключат в 7 дневен срок от датата на получаване на разрешение за строеж; за придобиването на собствеността върху обекта, довереникът не дължи каквито и да е суми. Твърдението на ищцата е, че тя е изпълнила своите задължения по договора за поръчка, сключен с оглед осъществяване на инвестиционните цели на доверителя по строеж на вилно селище, но дружеството изоставило идеята си за проектираното застрояване, не бил подписан и договор за строителството му, въпреки издадените строителни разрешения. Ищцата е посочила, че с оглед обективираното от насрещната страна -отказ за съдействие при изпълнение на задълженията на довереника; отказ да финансира строителството; искане за връщане на пълномощното, дадено й в качеството на търговски пълномощник по чл.26 ТЗ и предоставяне на всички намиращи се в нея документи, доверителят едностранно и без основателна причина прекратил договора, отказвайки се от по-нататъшното му изпълнение. Претендира се заплащането на част 40 000 евро /с левова равностойност 78 232лв./ от сумата 60 000 евро, за заплащането на която в едномесечен срок, е отправила нотариална покана от 21.06.2011г.
Въззивният съд е посочил, че между страните е възникнала облигационна връзка по договора от 04.03.2008г., с който [фирма], [населено място] като доверител е възложил на Н. Г. като довереник правните и фактически действия, посочени в чл.1, и е издал нотариално заверено пълномощно. Приел е, че спорното обстоятелство е наличието на основание доверителят да претендира плащане при хипотезите на чл.7 от договора. Мотивирал е, че първото основание безспорно не е налице- между страните не е договорен предмет на престиране, а и ответникът с отговора на исковата молба поддържа, че не е отказал да изпълни задължението си по чл.2, не е изтекъл срокът за неговото изпълнение, и вземането на ищцата не е изискуемо. Обосновал е и липсата на фактическия състав на второто основание, което не е поддържано и от ищцата. При обсъждане на предпоставките на третата хипотеза е приел, че прекратяване на договора не е настъпило с отправената от ищцата на 21.06.2011г. нотариална покана поради липса на изрично волеизявление, но и при наличие на такова, преустановяването на договорната връзка не би могло да настъпи, тъй като хипотезата визира едностранно прекратяване от страна на доверителя при безвиновно поведение на довереника. Обосновал е, че изявление за прекратяване на договора не е направено и от ответника, който в нотариалната покана от 22.07.2011г. е изразил желание за продължаване на съвместната дейност между страните, посочвайки, че „ако има издадено разрешение за строеж, ще ви дадем писмени указания как да процедирате”. Посочил е, че доверителят не е искал връщането на пълномощното от довереника, а предоставяне копие от него, поради което и тези изявления не обективират воля за едностранно прекратяване. Решаващият извод е, че договорът за поръчка не е прекратен едностранно от доверителя в хипотеза на безвиновно поведение на насрещната страна, поради което не е възникнало правото на ищцата да получи заместващата парична престация по чл.7 от договора.
С оглед на посочените мотиви, поставените от касаторката материалноправни въпроси са общи и извън конкретните изводи на съда по тълкуването на относимия фактически състав на разпоредбата на чл.7 от договора. Последната обвързва правото на трансформиране на имотното възнаграждение по чл.2 в парично именно с едностраннното прекратяване на договора от довереника при липса на виновно неизпълнение на задълженията на доверителя. Изводите на въззивната инстанция са свързани с релевантния за спора въпрос дали поведението на доверителя изпълва състава на чл.7, предл. трето. Искът е отхвърлен не защото въззивният съд принципно е мотивирал, че възнаграждение по чл.286 ЗЗД се дължи на довереника само при прекратяването на поръчката, а по съображения, че такава е постигнатата уговорка в конкретния договор. Въпросът за изискуемостта на възнаграждението с поканата за плащането му не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция, той е относим към поставянето на длъжника в забава и не е обсъждан от Пловдивския АС. Касационно обжалване не следва да се допуска и по процесуалноправния въпрос, който касаторката свързва с посоченото от въззивната инстанция, че с отговора на исковата молба ответникът счита, че договорът не е прекратен. Становището на апелативния съд по въпроса за прекратяването на договора не е изведено от заявеното с отговора на исковата молба, а от подробния анализ на изявленията на страните в представените от ищцата писмени доказателства- разменените между страните нотариални покани.
С оглед изхода на настоящото производство разноски по делото не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 48 от 25.01.2013г. по въззивно търговско дело № 1276/2012г. на Апелативен съд П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.