О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 655 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 20628/5.ХІІ.2014 г. на едноличния търговец Милка Христова Пеева от Бургас, действаща с фирмата „А. М. Елит-Милка Пеева”, подадена против въззивното решение № VІ-91 на Бургаския ОС, ГК, VІ-и с-в, от 31.Х.2014 г., постановено по гр. дело № 1110/2014 г., с което по иск на [фирма]-София, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, е било признато за установено по отношение на ЕТ Милка Хр. Пеева от Бургас, че по договор за банков кредит – продукт „Б. револвираща линия-плюс” № ВL 14945/24.ІІІ.2008 г. тя дължи на банката сума в размер на 15 000 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (3.ІV.2013 г.) и до окончателното й изплащане, както и 358.07 лв. – договорни лихви за периода 7.ІІІ.2013 г. – 2.ІV.2013 г., а също и 27.50 лв. – такси за периода от 9.І.2013 г. и до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Единственото оплакване на ЕТ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Пеева претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният от ответната по касация кредитна институция по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т 2, предл. 3-то ГПК положителен установителен иск да се отхвърли изцяло, вкл. ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, където добавя и оплакване за необоснованост на атакуваното въззивно решение, касаторката Милка Хр. Пеева обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но схващайки последната едностранчиво: само от значение за точното прилагане на закона – не и за развитието на правото. Вместо ясно и точно формулирани материалноправни въпроси, по които Бургаският ОС да се е произнесъл с обжалваното решение, ЕТ касатор сочи, че решаването на такива в случая било в противоречие с постановките по т. 4 и т. 9 на тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че приложеното към касационната жалба изложение „не съдържа обсъждане на въпрос или въпроси, които съгласно императивната норма на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва задължително да бъдат установени и доказани”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния по делото въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като последното е интерпретирано от касаторката М. Хр. Пеева единствено в аспекта за точното прилагане на закона/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VІ-91 на Бургаския окръжен съд, ГК, VІ-и с-в, от 31.Х.2014 г., постановено по гр. дело № 1110/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2